Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 51

Демерцел се прокашля.

— Сир, опитах се.

— Аха! Значи не си успял, така ли? — В известен смисъл Клеон определено се почувства доволен. Демерцел бе единственият му министър, който не се стесняваше от провали. Другите никога не си ги признаваха, а тъй като въпреки това неуспехите бяха често явление, ставаше по-трудно те да бъдат коригирани. Вероятно Демерцел можеше да си позволи да бъде честен в това отношение, понеже много рядко се проваляше. Ако не беше той, тъжно си помисли Клеон, никога нямаше да науча как звучи честността. Едва ли друг император някога е знаел това и може би точно тук се криеше една от причините империята да…

Той събра мислите си, внезапно впримчени от мълчанието на другия; желаеше да чуе едно признание, тъй като току-що вътрешно се бе възхитил от честността на Демерцел.

— Е, провалил си се, нали? — остро запита Клеон.

Първият министър дори не трепна.

— Наистина, частично се провалих, сир. Имах усещането, че ако го държим тук, на Трантор, където нещата са… донякъде объркани, той може да ни създаде проблеми. Не бе трудно да се сетя, че по-удобно ще е да бъде настанен на собствената си планета. И без туй се канеше да се върне там на следващия ден, но тъй като винаги съществува опасност от усложнения — имам предвид по отношение оставането му на Трантор — уредих две млади мутри да го качат на кораба му веднага.

— Ти познаваш мутри, Демерцел? — Клеон искрено се развесели.

— Сир, много е важно човек като мен да има контакти с най-различни хора, тъй като у всеки тип дреме възможност за някаква употреба, а мутрите съвсем не са за пренебрегване. Този път обаче те не успяха.

— Защо?

— Колкото и да е странно, Селдън се оказа способен да ги отблъсне.

— Математикът можел да се бие?

— Очевидно не е задължително математиката и бойните изкуства да се изключват взаимно. Аз открих, макар и не достатъчно рано, че неговият свят, Хеликон, е известен точно с това — с бойните изкуства, а не с математиката. Фактът, че не го разбрах навреме, наистина беше провал, сир, и сега мога единствено да ви моля за прошка.

— Предполагам, че в такъв случай математикът си е тръгнал за дома още на другия ден, както е възнамерявал?

— За нещастие инцидентът е предизвикал ответна реакция. Слисан от събитието, той решил да не отпътува за Хеликон, а да остане на Трантор. Възможно е да го е направил по съвета на един минувач, който случайно присъствал на сбиването. Това е било друго непредвидено усложнение.

Император Клеон се намръщи.

— Значи нашият математик… как му беше името?

— Селдън, сир. Хари Селдън.

— Значи този Селдън ни се е изплъзнал.

— Донякъде, сир. Ние проследихме действията му — сега той е в Стрилингския университет. Докато е там, е недосегаем.

Императорът съвсем се навъси и лицето му леко се зачерви.

— Тази дума „недосегаем“ ме дразни, Демерцел. Не би трябвало в цялата империя да има място, където ръката ми да не може да стигне. А ти ми разправяш, че тук, на моя собствен свят, някой си може да бъде недосегаем. Нетърпимо!

— Ръката ви, сир, може да стигне до Университета. Всеки момент, когато пожелаете, можете да изпратите армията си и да измъкнете този Селдън. Само че не е желателно да го правите.