Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 49

— От друга страна — продължи Селдън с нотка на горчивина заради нещо, което никога по-рано не го бе тревожило — от един математик се очаква да седи пред компютъра си и да мисли. А като стана дума за компютри… — Той се поколеба. Закуската бе свършила и предполагаше, че Дорс би трябвало да има някакви свои задължения. Тя обаче като че ли не бързаше кой знае колко.

— Да? Като стана дума за компютри?

— Дали ще мога да получа разрешение да използвам историческата библиотека?

Сега пък събеседничката му се поколеба.

— Мисля, че може да се уреди. Ако се занимаваш с учебни програми по математика, вероятно ще бъдеш смятан за квази член на преподавателския състав и аз бих могла да поискам да ти дадат разрешение. Само че…

— Само че?

— Не искам да те обиждам, но ти си математик, а и каза, че нищо не разбираш от история. Знаеш ли как се ползва една историческа библиотека?

Селдън се поусмихна.

— Предполагам, че боравиш с компютъра почти по същия начин, както го правят математиците.

— Вярно е, но за всяка специалност програмирането си има свои специфични чудатости. Ти не познаваш стандартните реферативни книги, нито бързите методи за разрези и прескачане на ненужната информация. Може би умееш да разчепкаш някой хиперболичен интервал дори и в тъмното…

— Искаш да кажеш хиперболичен интеграл — меко я прекъсна Селдън.

Дорс като че ли не му обърна внимание.

— …но вероятно не знаеш как да откриеш условията за Полдаркското споразумение за по-малко от ден и половина.

— Предполагам, че бих могъл да се науча.

— Ако… — тя като че се позатрудни. — Ако искаш, мога да ти предложа нещо. Аз и без туй трябва да изнеса едноседмичен курс само по час на ден, за който няма да се дават удостоверения, по използване на библиотеката. Курсът естествено е за студенти. Дали няма да сметнеш, че е под твоето достойнство да присъстваш на него — имам предвид заедно със студентите? Ще започне след три седмици.

— Ти би могла да ми даваш частни уроци. — Селдън бе леко изненадан от увещаващата нотка, която се промъкна в гласа му.

Дорс също не я пропусна.

— Да, бих могла, разбира се, но мисля, че за теб ще е по-добре да получиш напълно формални инструкции. Нали разбираш, ние ще използваме библиотеката и в края на седмицата ще ви помоля да намерите информация за конкретни бележки, представляващи исторически интерес. През целия курс ще се състезаваш с другите студенти, а това ще ти помогне да се научиш. Уверявам те, обучението на частни начала ще бъде далеч по-неефикасно. Знам колко трудно е да се конкурираш със студенти. Ако не се справяш достатъчно добре, може да се почувстваш унизен. Трябва обаче да помниш, че те вече са изучавали елементарна история, а ти може би не си.

— Не съм. Никакво „може би“. Уверявам те обаче, че няма да се уплаша от състезанието, нито пък ще се почувствам унизен, ако в края на краищата успея да науча триковете на занаята.

Беше му ясно, че започва да харесва тази млада жена и че с радост се хваща за възможността да бъде обучаван от нея. Съзнаваше и факта, че в ума си е стигнал до повратна точка.