Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 53

Намираше се в Университета почти от шест седмици. Още в самото начало се бе изхитрил да открие една компютърна работна станция и да започне да си служи с нея — без указания, само като използваше придобитите по време на многогодишните си математически трудове инстинкти. Напредваше бавно и на пресекулки, но намираше известно удовлетворение в постепенното определяне на пътищата, по които можеше да получи отговори на въпросите си.

После настъпи седмицата с напътствията на Дорс, която го научи на няколко къси пътечки, ала му донесе и две разочарования. Първото включваше косите погледи, отправяни му от студентите, които, изглежда, с презрение приемаха понапредналата му възраст и бяха склонни да се мръщят, колчем Дорс се обърнеше към него с почетното „докторе“.

— Не искам да си мислят — обясни тя — че си някакъв изостанал вечен студент, който ще се явява на поправителен по история.

— Но ти вече положително си им го набила в главите. Сега трябва да е достатъчно и просто „Селдън“.

— Не — каза тя и внезапно се усмихна. — Освен това ми е приятно да те наричам „доктор Селдън“. Харесва ми как всеки път откривам, че се чувстваш неловко.

— Имаш странен усет за садистичен хумор.

— Би ли ме лишил от него?

По някаква причина това го накара да се разсмее. Естествената й реакция сигурно трябваше да отрече садизма. Стори му се някак си приятно, че Дорс пое топката и му я изстреля обратно. Тази мисъл го доведе до естествения въпрос дали тук, в Университета, се играе тенис.

— Имаме кортове; но аз не умея.

— Добре, тогава ще те науча и докато те уча, ще те наричам „професор Венабили“.

— В курса и без друго така ме наричаш.

— Ще се учудиш колко смешно би звучало на тенис-корта.

— Може пък да ми се понрави.

— В такъв случай ще се опитам да открия какво друго би могло да ти се понрави.

— Виждам, че притежаваш странен усет за похотлив хумор!

Беше му подала преднамерено топката и той не закъсня да я улови:

— Би ли ме лишила от него?

Дорс се усмихна, а по-късно се справи удивително добре на тенискорта.

— Сигурна ли си, че никога не си играла тенис? — попита задъхано Селдън след един гейм.

— Напълно — кимна тя.

Другото разочарование бе от по-лично естество. Той учеше необходимите методи за исторически издирвания и сетне насаме със себе си негодуваше заради по-раншните си неумели опити да използва компютърната памет. Изискваше се съвършено различна умствена нагласа от тая, която вършеше работа при математиката. Предполагаше, че тя е също така логична, доколкото позволяваше непротиворечиво и без грешки да се придвижва в желаната посока, но логиката й бе съществено различна от онази, с която бе привикнал.

Само че и със, и без указания, независимо дали се препъваше или се придвижваше без пречки, той просто не получаваше никакви резултати.

Раздразнението му се изля на тенискорта. Дорс бързо стигна до етапа, когато вече не бе необходимо да й сервира високи топки, за да й даде достатъчно време да прецени посоката и разстоянието. Така съвсем скоро забрави, че въпреки всичко тя е все още начинаеща и си позволи гневът му да се прояви в един удар така, че топката просвистя към нея като втвърдил се лазерен лъч.