Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 52

— Защо не кажеш „непрактично“, Демерцел? Като те слушам, звучиш ми също като математика, когато говореше за своето предсказателство. Възможно е, но не е практично. Аз съм император, който открива, че всичко е възможно, но почти нищо не е практично. Не забравяй обаче, че ако не е практично да стигна до Селдън, няма нищо непрактично да стигна до теб.

Ето Демерцел пусна последното изречение покрай ушите си. „Човекът зад трона“ знаеше колко е важен за седящия на него; и по-рано бе чувал подобни заплахи. Той мълчаливо изчака, докато императорът го гледаше кръвнишки. Клеон забарабани с пръсти по подлакътника на креслото си и попита:

— Добре де, какво му е хубавото за нас този математик да бъде в Стрилингския университет?

— Може би ще е възможно, сир, да извлечем полза от бедата. В Университета той сигурно ще реши да работи над своята психоистория.

— Макар да настояваше, че е непрактична?

— Би могло да е размислил и тогава току-виж осъзнае, че е сгрешил. И ако той открие, че е сбъркал, ние пък бихме могли да открием някакъв начин да го примамим извън Университета. Дори е възможно при подобни обстоятелства да се присъедини доброволно към нас.

За известно време императорът потъна в размисъл, а сетне каза:

— Ами ако някой друг го измъкне предварително?

— Кой би могъл да го направи, сир? — меко попита Демерцел.

— Първият ще бъде кметът на Што! — изведнъж се разкрещя Клеон. — Нали все още мечтае да завземе империята!…

— Старостта е изпилила ноктите му, сир.

— Не го вярвай, Демерцел.

— Засега поне нямаме никаква причина да предполагаме, че кметът изпитва какъвто и да било интерес към Селдън или дори че е чувал за него, сир.

— Хайде, хайде! Щом ние сме чули за доклада, би могъл да чуе и той. Щом ние виждаме възможното значение на Селдън, може да го види и Што.

— Ако стане така — внимателно възрази първият министър — или дори ако съществува възможност това да стане, тогава ще имаме оправдание да предприемем крути мерки.

— Колко крути?

Демерцел още по-предпазливо каза:

— Би могло да поразсъдим дали вместо Селдън да бъде в ръцете на Што, няма да предпочетем да не е в ничии ръце. Да престане да съществува, сир.

— Имащ предвид да бъде убит — уточни Клеон.

— Щом искате да го кажете по тоя начин — да, сир — сви рамене „човекът зад трона“.

20

Хари Селдън се облегна назад на стола си в нишата, която му бе отредена благодарение на намесата на Дорс Венабили. Беше неудовлетворен.

Фактически, макар в мислите си да използваше този израз, той знаеше, че това е значително недооценяване на чувствата му. Той бе не просто неудовлетворен, беше бесен — и то още повече понеже не знаеше какво точно го вбесява. Дали не беше нещо, свързано с различните истории? С писателите и съставителите на истории? Със световете и хората, които правеха историите?

Каквато и да бе мишената на неговия гняв обаче, тя не беше от първостепенно значение. Важното бе, че бележките му се оказаха безполезни; новите му познания също; нищо не му вършеше работа.