Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 251

Леко обезсърчен, Селдън машинално отговори:

— Разбирам, Чувек.

— Да! За теб в редките случаи, когато ще мога да те видя, аз трябва да си остана Чувек. Ще ти дам, ако ти е нужна, информацията, с която разполагам, и в битието си на Демерцел ще те закрилям, доколкото мога. Никога не трябва да говориш за мен като за Данил.

— Не бих си го и помислил — побърза да го успокои математикът. — Доколкото твоята помощ ми е необходима, да попреча на плановете ти означава да проваля цялата работа.

— Да, зная, че не би си го и помислил — усмихна се уморено Р. Данил Оливо. — В края на краищата ти си достатъчно суетен, за да пожелаеш психоисторията да се припише изцяло на теб. Едва ли би поискал някой някога да узнае, че си се нуждаел от помощта на един робот.

Селдън пламна.

— Не съм…

— Колкото и старателно да го криеш от самия теб — ти си! И това е важно, защото аз трябва да подсилвам минимално тази емоция, така че никога да не споменаваш за мен пред други хора. Дори въобще да не ти хрумне.

— Подозирам, че Дорс знае… — подхвана ученият.

— Тя наистина знае. И също не може да го сподели. Сега, след като и на двамата ви е известна моята природа, ще ме обсъждате свободно помежду си, но не и с някого другиго.

Той се надигна.

— Хари, отивам да си върша работата. Ти и Дорс скоро ще бъдете върнати в Имперския сектор…

— Момчето — Рейч — трябва да дойде с мен! Не мога да го изоставя. И още, има един млад далянин — Юго Амарил…

— Разбрах. Рейч ще дойде и ти можеш да вземеш всеки свой приятел, когото пожелаеш. За всички ви ще се погрижат както подобава. Ще работиш над психоисторията. Ще имаш екип. Както и необходимите компютри и справочни материали. Аз ще се намесвам колкото е възможно по-малко, тъй че ако съществува някаква съпротива спрямо твоите възгледи, която не е стигнала чак дотам да застраши мисията ти, ще трябва да се оправяш съвсем самичък.

— Почакай, Чувек — настойчиво помоли Селдън. — Ами ако въпреки цялата ти помощ и всичките ми старания в края на краищата се окаже, че не е възможно от психоисторията да се направи практичен инструмент? Ако… не успея?

Данил втренчено го погледна.

— В такъв случай имам под ръка втори план. Върху него също работя от дълго време — на друг свят и по различен начин. Той е много труден и в някои отношения дори по-радикален от психоисторията. Естествено той също може да се провали, но ако пред нас са открити два пътя, шансът за успех е по-голям, отколкото ако пътят е само един. Послушай ме, Хари: дойде ли време, когато ще си в състояние да задействаш някакъв план, който би могъл да предотврати най-лошото, постарай се да измислиш поне два, така че ако единият пропадне, вторият да успее… Империята трябва да бъде стабилизирана или да се построи отново върху друг фундамент. И ако е възможно, добре е фундаментите да са два, а не един.