Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 250

— Няма да описвам математическия апарат, скрит в моя позитронен мозък. Това е повече, отколкото мога да проумея, макар сигурно да не е повече от онова, което ти ще разбереш, ако размислиш достатъчно. Както и да е, управляват ме трите закона на роботиката, които обикновено се изразяват с думи — или поне едно време, много отдавна, се изразяваха така. Ето ги: първо — роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда; второ — роботът е длъжен да се подчинява на заповедите, давани му от хората, освен ако такава заповед противоречи на Първия закон; трето — роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, освен ако тази грижа противоречи на Първия или Втория закон.

— Преди двадесет хиляди години — продължи Р. Данил Оливо — имах… един приятел. Друг робот. Не като мен. Него не можеше да го сбъркаш с човек, но именно той притежаваше ментални способности и чрез него се сдобих със своите. Според този мой приятел би следвало да съществува още по-общо от трите закона правило. Той го нарече Нулев закон, тъй като нулата предхожда единицата. Нулевият закон гласи: роботът не може да причини вреда на човечеството или с бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда. В такъв случай Първият закон би трябвало да изглежда така: роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда, освен ако това противоречи на Нулевия закон. По сходен начин се изменят и останалите закони. Разбираш ли?

Данил чакаше с видимо нетърпение и Селдън отвърна:

— Разбирам.

Тогава другият продължи:

— Белята, Хари, е, че е лесно да идентифицираш един човек. Аз мога да го потвърдя. Лесно е да се разбере какво ще причини вреда на някого и какво няма — или поне е относително просто. Но какво е човечество? Какво можем да посочим като пример, когато говорим за човечество? И как да определим вредата за него? Кога дадено действие ще направи повече добро, отколкото зло на човечеството като цяло и как да разбереш това? Роботът, който пръв измисли Нулевия закон, умря — тоест стана постоянно неактивен — защото бе принуден да направи нещо, което би следвало да спаси човечеството, но не можеше да бъде сигурен, че ще успее да го стори. И когато се дезактивира, остави грижата за Галактиката на мен. Оттогава аз се опитвам… Намесвам се толкова малко, колкото е възможно, като разчитам хората сами да преценят кое води към добро. Те могат да рискуват; аз не. Те могат и да не постигат целите си; аз не смея. Те могат да причиняват вреда поради недомислие; ако аз го направя, ще се дезактивирам. Нулевият закон не допуска никакви вреди от недомислие. Все пак някога бивам принуден да предприема и действия. Това, че още функционирам, показва, че те са били умерени и дискретни. Налага ми се обаче да се намесвам все по-често и вече от десетилетия трябва да играя ролята на Демерцел, като се опитвам да водя управлението така, че да забавям краха… Когато ти изнесе доклада си пред математическата Конференция, моментално разбрах, че психоисторията е инструмент, който може да направи възможно определянето на това кое е добро и кое — лошо за човечеството. С нея решенията, които взимаме, щяха да бъдат по-малко случайни. Сигурно дори бих се доверил на хората да взимат тези решения и отново да започна да се намесвам единствено в най-спешните случаи. Така че уредих Клеон да научи бързо за твоя доклад и да те привика. Сетне, когато чух, че си отрекъл ценността на своята идея, трябваше да измисля някакъв начин въпреки всичко да те накарам да опиташ. Разбираш ли, Хари?