Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 252

— А сега — той тръгна към вратата — трябва да се заема с делничната си работа, пък и ти да се заловиш за своята. Ще се погрижат за теб.

Кимна за последно и излезе.

Селдън се загледа подире му и кротко рече на себе си:

— Първо трябва да поговоря с Дорс.

93

— Мястото е чисто — каза историчката. — Рашел няма да пострада физически. И ти, Хари, се връщаш в Имперския сектор.

— А ти, Дорс? — запита Селдън тихо и със свито гърло.

— Предполагам, че ще се завърна в Университета — замислено отвърна тя. — Работата ми се е забатачила, курсовете ми изостават…

— Не, Дорс, ти имаш по-важна задача!

— Тъй ли? И каква е тя?

— Психоисторията. Без теб няма да се справя с проблема.

Младата жена се разсмя.

— Подозирам, че на цял Трантор няма друг математик като теб. Аз пък като историк съм добра и определено не съм изключителна. Ще си намериш колкото си щеш историци, които да удовлетворяват нуждите на психоисторията по-сполучливо от мен.

— В такъв случай, Дорс, нека ти обясня, че тя изисква нещо повече от един математик и един историк. Тя изисква и желание да се заловиш с нещо, което вероятно ще запълни целия ти живот. А без теб няма да имам това желание.

Дорс умислено го погледна.

— Хари, това е безсмислен спор. Несъмнено решението ще го вземе Чувек. Ако той ме изпрати обратно в Университета…

— Няма да те изпрати.

— Откъде си сигурен?

— Защото ще му го кажа направо. Ако те прати обратно в Университета, аз се връщам на Хеликон, а империята да върви по дяволите!

— Не го мислиш сериозно.

— Но със сигурност ще го направя.

— Не разбра ли, че Чувек може така да променя емоциите, че ти да работиш над психоисторията дори и без мен?

Селдън поклати глава.

— Чувек няма да вземе такова своеволно решение. Аз говорих с него. Не смее да бърника много-много в човешкия ум, защото е обвързан с нещо, което нарича закони на роботиката. Да промени ума ми до степен да не искам ти да си с мен, би означавало да промени толкова много, колкото той не би рискувал. От друга страна, ако Чувек ме остави на мира и ако ти се присъединиш към проекта, ще получи онова, което иска — шанс за психоисторията. Защо да не се съгласи?

Дорс поклати глава.

— Може да не се съгласи по негови си съображения.

— Но защо? Дорс, помолиха те да ме защищаваш. Чувек отменил ли е тази молба?

— Не.

— Значи иска да продължиш да ме защищаваш. А и аз искам същото.

— От какво да те защищавам, Хари? Сега си под закрилата на Чувек — и като Демерцел, и като Данил, и повече положително не ти е нужно.

— Ако ще да имах закрилата на всички хора и всички сили в Галактиката, пак щях да искам твоята.

— Значи не ти трябвам за психоисторията. Искаш ме заради закрилата.

Селдън се начумери.