Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 249

Селдън сбърчи вежди и каза:

— Извинете ме, господин Робот, но не съм съзнавал, че съм такова горделиво чудовище!

— Изобщо не си горделиво чудовище — меко възрази Данил. — Ти идеално съзнаваш, че не е похвално, нито пък полезно движеща сила да бъде гордостта ти, така че се опитваш да потиснеш този импулс. Само че със същия успех можеш да не харесваш собствения си пулс. Няма как да се противопоставиш нито на едното, нито на другото. Макар заради собственото си спокойствие да криеш дори от себе си своята гордост, не можеш да я скриеш от мен. Тя си е там, колкото и грижливо да я потулваш. Достатъчно ми бе само мъничко да я подсиля, за да се съгласиш веднага да вземеш мерки и се скриеш от Демерцел — нещо, което само преди миг би отхвърлил. И вече жадуваше да работиш над психоисторията с такава сила, към каквато пак само преди миг би се отнесъл с насмешка… Не видях никаква необходимост да докосвам каквото и да било друго у теб и така ти прозря моята същност. Ако бях предвидил тази възможност, може би щях да съумея да я предотвратя, но предвидливостта и способностите ми не са безкрайни, както навярно си мислиш. А и сега не съжалявам, че съм се провалил, защото твоите аргументи си ги бива и защото наистина е важно да знаеш кой съм, както и аз да използвам онова, което представлявам, за да ти помогна. Емоциите, драги ми Селдън, са мощен двигател на човешките действия, далеч по-мощен, отколкото самите хора предполагат, и ти трудно можеш да си представиш колко много може да бъде постигнато само с едно лекичко докосване… както и с какво огромно нежелание го правя, когато е необходимо.

Селдън дишаше тежко. Опитваше се да се възприеме като човек, движен от гордостта си, и видяното определено не му се нравеше.

— Защо с нежелание, Данил?

— Защото е толкова лесно да прекалиш. Аз трябваше да попреча на Рашел да превърне империята във феодална анархия. Бих могъл да го сторя, като бързо пречупя множество умове и в резултат почти сигурно щеше да последва кървав бунт. Обаче мъжете са си мъже, а почти всички штоански генерали са такива. Всъщност не е нужно кой знае колко, за да възбудиш негодуванието и латентния страх от жените у всеки мъж. Може би нещата са на биологична основа, която като робот аз не успявам напълно да проумея. Трябваше ми само да подсиля това чувство, за да предизвикам провала на плановете. И с милиметър да бях прекалил, щях да отида твърде далеч и бих изтървал онова, което исках — безкръвното поражение. Не желаех нищо друго, освен штоанските пълководци да не се съпротивляват, когато войниците ми пристигнат.

Данил поспря, сякаш за да подбере точните думи.