Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 253

— Не! Защо изкривяваш думите ми? Защо ме принуждаваш да кажа онова, което би трябвало да знаеш. Не те искам нито заради психоисторията, нито заради закрилата. Това са претексти и аз ще използвам всеки друг претекст, който ми потрябва. Искам теб, просто теб. И ако желаеш да чуеш истинската причина, тя е защото ти си си ти!

— Дори не ме познаваш…

— Това няма значение. Не ми пука! А и в известен смисъл, аз наистина те познавам. По-добре, отколкото си мислиш.

— Нима?

— Разбира се. Ти се подчиняваш на заповеди и рискуваш живота си заради мен, без да се колебаеш и без да даваш вид, че последиците те интересуват. Научи се да играеш тенис толкова бързо. Научи се да използваш ножовете още по-бързо и се държа идеално в схватката с Марон. Направо нечовешки, ако мога да се изразя така. Мускулите ти са удивително силни, а реакциите — изумително бързи. Можеш някак си да определиш дали едно помещение се подслушва и да влезнеш във връзка с Чувек по някакъв начин, за който не е нужна апаратура.

— И какво мислиш за всичко туй? — попита Дорс.

— Хрумна ми, че в качеството си на Р. Данил Оливо Чувек се е нагърбил с невъзможна мисия. Как един робот ще успее да направлява империята? Трябва да има помагачи…

— Това е очевидно. Предполагам, че са милиони. Аз съм му помагач. Ти си му помагач. Дори малкият Рейч му е помагач.

— Ти обаче си различен вид помагач.

— В какво отношение различен? Хайде, Хари, кажи го! Ако се чуеш да го произнасяш, сам ще разбереш колко откачено е.

Селдън дълго я гледа и сетне тихо рече:

— Няма да го кажа, защото… не ме интересува.

— Наистина ли не те интересува? Искаш да си с мен — такава, каквато съм?

— Ще съм с теб така, както трябва. Ти си Дорс и каквото и друго да си още, в целия свят няма нищо повече, което Да искам.

— Хари — нежно каза младата жена — аз ти мисля доброто заради онова, което представлявам, но чувствам, че дори да не бях, което съм, пак щях да ти мисля доброто… Не смятам обаче, че съм подходяща за теб.

— Наистина не ми пука! — Селдън погледна надолу, докато правеше няколкото крачки към нея, обмисляйки следващите си думи. — Дорс, целували ли са те някога?

— Разбира се, Хари. Това е част от социалната страна на живота, а аз живея социално.

— Не, не! Искам да кажа, целувала ли си се истински с мъж? Нали разбираш — страстно?

— Ами да, Хари.

— Хареса ли ти?

Дорс се поколеба, преди да отговори.

— Когато се целувах така, ми беше по-приятно, отколкото да разочаровам един млад мъж, чието приятелство значеше нещо за мен. — Тя внезапно се изчерви и извърна лице. — Моля те, Хари, трудно ми е да ти го обясня.

Но ученият, по-решителен от всякога, продължи да настъпва.

— В такъв случай си се целувала по неправилни причини — за да избегнеш да нараниш нечии чувства!

— Може би в известен смисъл всички правят така.

Селдън обмисли това и внезапно попита:

— А ти някога молила ли си да те целунат?

Дорс се забави, сякаш се вглеждаше назад в живота си.

— Не.

— А искала ли си да го сторят отново, след като са те целунали?

— Не.

— Спала ли си някога с мъж? — попита той меко, с нещо подобно на отчаяние в гласа.