Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 224

Дорс видимо се напрегна.

— Защо сте изненадана, че попитахме? Не е ли естествено да искаме да знаем къде се намираме?

Рашел се разсмя приятно и звънливо.

— Доктор Венабили, наистина ще трябва да се направи нещо за името на това място. Аз не ви зададох въпрос, а отговорих на вашия. Вие попитахте къде се намирате и аз не ви запитах „защо?“, а ви казах „Што“. Вие сте в сектор Што.

— В Што? — недоверчиво се обади ученият.

— Да, доктор Селдън. Искаме ви от деня, в който говорихте пред Десетилетната конференция и сме много щастливи, че най-после сте при нас.

84

Трябваше им действително цял ден, за да си починат и да се поотпуснат; да се изкъпят и приведат в чист вид; да облекат нови дрехи (сатенени и доста широки — в тукашния стил) и добре да си отспят.

Вечерята, която мадам Рашел им бе обещала, се състоя на втората им вечер в Што.

Масата бе голяма, дори твърде голяма, като се има предвид, че на нея седяха само четирима души: Хари Селдън, Дорс Венабили, Рейч и Рашел. Стените и таванът бяха меко осветени и цветовете се сменяха със скорост, впечатляваща окото, но не тъй висока, че да подразни ума. Като че ли и самата покривка, която не бе от плат (Селдън така и не можа да реши от каква точно материя е) сякаш искреше.

Сервитьорите бяха многобройни и мълчаливи и когато вратата се отвори, на математика му се стори, че за миг мярна отвън въоръжени и готови за стрелба войници. Залата напомняше кадифена ръкавица, ала железният юмрук не бе далеч.

Рашел се държеше мило и дружелюбно и очевидно много бе харесала Рейч, тъй като настоя той да седне до нея.

Малчуганът — изтъркан, излъскан и светещ, почти неузнаваем в новите си дрехи, с подстригана, измита и изчеткана коса — не смееше да обели и дума. Изглежда усещаше, че граматиката му вече не съответства на външния му вид. Той направо предизвикваше съжаление с неувереността си и внимателно наблюдаваше как Дорс сменя прибор след прибор, опитвайки се да й подражава във всичко.

Храната бе вкусна, но с много подправки — до степен да не може да се отгатне истинската природа на ястията.

Домакинята, чието пухкаво лице се озаряваше от блага усмивка и снежнобели зъби, каза:

— Може би мислите, че имаме микогенски добавки в храната, но не е тъй. Всичко е отгледано при нас, в Што. На цялата планета няма сектор, който да си е по-самодостатъчен. Полагаме сериозни усилия за това.

Селдън важно кимна и отбеляза:

— Всичко, което си ни дала, е първокласно. Много сме ти задължени, Рашел.

Но вътре в себе си реши, че храната не отговаря напълно на микогенските стандарти и, нещо повече, почувства, че както по-рано бе споменал на Дорс, празнува собственото си поражение. Или, във всеки случай, поражението на Чувек, което сега му се струваше едно и също нещо.

В края на краищата той беше пленен от Што, самата възможност за което така силно тревожеше журналиста по време на онзи инцидент на Горната страна.

Рашел каза:

— Може би в моята роля на домакиня ще ми бъде простено, ако задавам лични въпроси. Права ли съм да предполагам, че вие тримата не сте едно семейство, че ти, Хари, и ти, Дорс, не сте женени и че Рейч не е ваш син?