Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 225

— Не сме свързани по никакъв начин — отвърна ученият. — Рейч е роден на Трантор, аз — на Хеликон, Дорс — на Сина.

— И как тогава се срещнахте?

Селдън обясни накратко, с колкото се може по-малко подробности.

— В срещата ни няма нищо романтично или кой знае колко значимо — заяви той накрая.

— И все пак ми обясниха, че си се възпротивил на моя личен помощник сержант Телъс, когато той поискал да отведе само теб от Дал.

— Дорс и Рейч започнаха да ми харесват — сериозно отговори Селдън — и аз не исках да бъда разделен от тях.

Рашел се усмихна и рече:

— Виждам, че си сантиментален човек.

— Сантиментален съм. А освен това съм озадачен.

— Озадачен?

— Ами да. И след като беше така любезна да ни зададеш няколко лични въпроса, може ли и аз да задам един?

— Разбира се, скъпи Хари. Питай каквото сметнеш за необходимо.

— Когато пристигнахме, ти каза, че Што ме бил искал от деня, когато съм говорил пред Десетилетната конференция. По каква причина?

— Определено не си толкова разсеян, че да не знаеш. Искахме те заради твоята психоистория.

— Това ми е ясно. Само че защо си мислите, че да ме имате в ръцете си означава да притежавате психоисторията?

— Едва ли си и толкова безгрижен, че да я изгубиш.

— По-лошо, Рашел. Никога не съм я имал.

Лицето на домакинята им сякаш стана на трапчинки.

— Но ти си го казал в доклада си. Не че разбрах какво точно си говорил — аз не съм математик и дори мразя числата. Само че наех математици, които ми обясниха какво си казал.

— В такъв случай, скъпа ми Рашел, трябвало е да слушаш по-внимателно. Спокойно мога да си представя как са ти обяснили, че съм доказал възможността за психоисторически предвиждания. Сигурно обаче са ти споменали и това, че засега тези предвиждания изобщо не са практични.

— Хари, не мога да го повярвам. Още на следващия ден си бил поканен на аудиенция при онзи псевдоимператор Клеон.

— Псевдоимператор? — подхвърли иронично Дорс.

— Ами да — заяви дамата, сякаш отговаряше на съвсем сериозен въпрос. — Псевдоимператор. Той няма никакви основателни претенции за трона.

— Истината е — подхвана Селдън, като отхвърли малко нетърпеливо току-що подетата тема — че аз казах на Клеон точно това, което току-що казах на теб, и той ме пусна да си вървя.

Сега вече Рашел не се усмихваше. В гласа й се прокрадва метална нотка.

— Пуснал те е да си вървиш така, както котката от баснята е пуснала мишката. Оттогава насам той те преследва — в Стрилинг, в Микоген, в Дал. Би те преследвал и тук — ако смееше. Но стига толкова! Сериозният ни разговор май взе да става прекалено сериозен. Нека се позабавляваме. Да послушаме музика.

При тези нейни думи внезапно зазвуча нежна и весела инструментална пиеса. Тя се приведе към Рейч и меко му каза:

— Момчето ми, ако не се чувстваш удобно с вилицата, използвай лъжицата или пръстите си. Аз нямам нищо против.

— Да, ’сподарке — отвърна Рейч и тежко преглътна, ала Дорс привлече погледа му и устните й безмълвно му наредиха: „Вилицата.“