Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 222

Селдъновото усещане за сигурност съвсем сдаде багажа. Съмненията на Дорс за крайната им цел вече изглеждаха напълно оправдани. Той се наклони към нея и прошепна:

— Мислиш ли, че пак сме в Имперския сектор?

— Не, там сградите са по в стил рококо — отвърна тя — а и в този наркоманията не е тъй силна, ако разбираш какво искам да кажа.

— Тогава къде сме?

— Опасявам се, че ще трябва да попитаме, Хари.

Пътуването не продължи дълго и те скоро се озоваха на паркинга пред една импозантна четириетажна постройка. Отгоре й имаше фриз с въображаеми животни, украсен с ивици от топлорозов камък — впечатляваща фасада за една като цяло приятна архитектура.

— Това положително е достатъчно рококо — отбеляза Селдън.

Дорс неуверено сви рамене.

Рейч подсвирна и опитвайки се неуспешно да покаже, че не е особено впечатлен, заяви:

— Хей, я вижте какво фантазе къще!

Сержант Телъс с отмерен жест напомни на Селдън, че трябва да го последва. Математикът се поколеба и, също разчитайки на универсалния език на жестовете, протегна встрани двете си ръце като явен знак, че поканата включва Дорс и Рейч.

Водачът им се позамота малко гузно пред внушителния розов вход. Мустакът му сякаш увисна от краткия, но напрегнат размисъл.

После той сърдито отсече:

— Добре де, и тримата! Моята честна дума важи. И все пак, да знаете, други хора могат и да не се почувстват обвързани с нея.

Селдън кимна.

— Сержант, аз ви държа отговорен единствено за вашите собствени постъпки.

Телъс явно бе поласкан и за миг лицето му се проясни, сякаш размишляваше над възможността да стисне ръката на учения или да изрази по някакъв друг начин искреното си одобрение. Все пак бързо се овладя и стъпи на първото стъпало на стълбата, която водеше към вратата. Стъпалата незабавно потеглиха плавно нагоре.

С лекота, родена от дълга практика, Селдън и Дорс веднага се озоваха зад него, като без проблеми запазиха равновесие. От изненада Рейч за момент се олюля, а сетне вероятно осъзна, че това е нещо като лента за експреса, само че ориентирана в третото измерение, и с кратка засилка скочи на стълбата, като постави десния си крак едно стъпало по-високо от левия, пъхна ръце в джобовете и безгрижно засвирука.

Вратата се отвори и отвътре излязоха две жени — по една от всяка страна. Бяха млади и привлекателни. Роклите им, пристегнати с колан около талията и дълги почти до глезените, падаха на твърдо очертани плисета и шумоляха при вървене. И двете имаха кестеняви коси, сплетени на дебели плитки отстрани на главата. (Математикът намери това за привлекателно, но се зачуди колко ли време им трябва всяка сутрин, за да го правят. Не бе забелязал тъй грижливо изпипани прически сред жените, покрай които бяха минали по улиците.)

Двете дами се втренчиха с явна надменност в новодошлите и Селдън въобще не се изненада. След събитията от изминалия ден и той, и Дорс не бяха много далеч от опърпания вид на Рейч.