Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 220

Селдън се обърна към Даван и помоли:

— Забравете какво сте видели тук. Ние тримата отиваме доброволно със сержант Телъс. Когато срещнете онзи млад мъж, Юго Амарил, кажете му, че няма да го изоставя и щом всичко приключи и мога да действам свободно, ще се погрижа той да влезе в Университета. И ако има нещо смислено, което бих могъл да направя за вашата кауза, Даван, ще го направя! Е, сержант, хайде да тръгваме.

82

— Рейч, пътувал ли си някога със самолет? — попита Хари Селдън.

Момчето безмълвно поклати глава. Със смесица от уплаха и благоговение то гледаше как под тях се носи Горната страна.

Математикът отново се изненада до каква степен Трантор е свят на експресни линии и тунели за таксита. За по-голямата част от населението дори дългите пътувания минаваха под земята. Придвижването по въздуха, колкото и обичайно да бе на Външните светове, на Трантор се смяташе за лукс и един самолет като този…

Как ли бе успял Чувек, зачуди се той.

Загледа се през илюминатора към плавното издигане и спускане на куполите, към преобладаващата зеленина в тази зона на планетата, към срещащите се тук-там кръпки, които си бяха почти истински джунгли, морските ръкави, над които сегиз-тогиз прелитаха, и оловните води на океана, които внезапно заискряваха, когато слънцето надникнеше за миг иззад плътния облачен слой.

След час и нещо полет Дорс, която прелистваше някакъв нов роман, без да се забавлява кой знае колко, го изключи и рече:

— Ще ми се да знаех къде отиваме.

— Ако ти не можеш да кажеш — отвърна Селдън — аз пък съвсем няма да мога. Била си на Трантор по-дълго от мен.

— Да, но само вътре — възрази историчката. — Тук отвън, когато виждам под себе си Горната страна, съм също тъй неориентирана, както някое новородено.

— Стига де. Чувек сигурно знае какво прави.

— Разбира се — ядно каза Дорс — но това може и да няма нищо общо със сегашното ни положение. Защо продължаваш да си мислиш, че всичко става по негова инициатива?

Веждите на Селдън се извиха нагоре.

— Не знам. Просто допуснах, че е така. Защо пък да не е?

— Защото онзи, който е нагласил нещата, не е обяснил, че трябва да ме вземат заедно с теб. Не мога да повярвам, че Чувек ще забрави за моето съществуване. А и понеже не дойде сам, както направи в Стрилинг и Микоген…

— Дорс, не можеш да очакваш, че винаги ще идва лично. Съвсем спокойно може да е бил зает. Учудващото не е, че този път не е дошъл, а че дойде предишните два.

— Като се има предвид, че не е пътувал самият той, дали би изпратил такъв подозрителен и прахоснически летящ дворец като тоя? — И тя обиколи с кръгово движение на ръката си големия луксозен самолет.

— Може би просто му е бил под ръка. И е преценил, че никой не ще очаква нещо толкова забележимо да пренася бегълци, които с все сили се опитват да не привличат вниманието. Добре познатият двоен блъф.

— Прекалено добре познат, ако питаш мен. А щеше ли да прати на свое място идиот като сержант Телъс?

— Сержантът не е идиот, а просто обучен на пълно подчинение. При подходящи нареждания би могъл да бъде изключително надежден.