Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 221

— Хайде де! Пак се върнахме на старото. Защо не е получил подходящи нареждания? За мен е немислимо Четър Чувек да му каже да те отведе от Дал и да не спомене нито дума за мен. Немислимо!

Тук Селдън нямаше какво да отговори и помръкна.

Мина още един час, преди Дорс пак да се обади:

— Според мен навън става по-студено. Зеленината на Горната страна покафявява и ми се струва, че отоплителите са включени.

— Какво означава това?

— Дал се намира в зоната на тропиците, така че очевидно отиваме или на север, или на юг, и то на голямо разстояние. Ако имах някаква идея в коя посока сега е нощ, бих могла да кажа накъде пътуваме.

Най-накрая прелетяха над един участък от брега, където ивица лед обгръщаше куполите откъм морето.

А сетне самолетът съвършено неочаквано се наклони надолу.

— Ще се блъснем! — писна Рейч. — Ще се размажем!

Коремните мускули на Селдън се стегнаха и той се вкопчи в подлакътниците на креслото.

Дорс като че ли въобще не се разтревожи.

— Пилотите пред нас не изглеждат паникьосани — отбеляза тя. — Сигурно ще влизаме в тунел.

Почти веднага щом го рече, крилете на самолета се свиха назад и надолу и той влетя като куршум в един отвор. За миг ги заля мрак, а в следващия се включи осветлението. От двете страни през прозорците се заизвиваха блестящи ивици, бележещи стените на тунела.

— Струва ми се, че ако бях пилот, никога нямаше да съм напълно сигурен, че съответният тунел не е вече зает — промърмори Селдън.

— Аз пък съм сигурна, че от няколко дузини километри имат потвърждение, че е чист — възрази Дорс. — Във всеки случай, предполагам, това е крайният етап от пътуването ни и скоро ще узнаем къде сме.

Замълча за малко, а сетне добави:

— И освен това мисля, че като узнаем, няма да ни хареса особено.

83

Самолетът изфуча от тунела и се понесе по една дълга писта, покривът над която бе толкова висок, че откакто бе напуснал Имперския сектор, Селдън не беше изпитвал по-правдоподобно усещане, че се намира на истинска дневна светлина.

Спряха по-бързо, отколкото той очакваше, но с цената на неприятен натиск напред. Рейч бе така притиснат върху предната седалка, че дишаше с мъка, докато Дорс не сложи ръка на рамото му и не го дръпна леко към себе си. Сержант Телъс — внушителен и изправен — излезе от самолета и мина към задната му част, където отвори вратата на пасажерския отсек и помогна на тримата да слязат.

Последен бе Селдън. Като минаваше покрай Телъс, той се полуобърна към него и рече:

— Пътуването беше приятно, сержант.

По широкото лице на другия мъж бавно се разля една усмивка, повдигнала нагоре мустакатата му устна. Той полуотдаде чест, като докосна козирката на фуражката си, и каза:

— Отново ви благодаря, докторе.

Сетне ги настани на задната седалка на един луксозен автомобил, а самият той се намести на предната и подкара колата с удивителна лекота.

Потеглиха по широки улици, обрамчени с високи, добре проектирани сгради, всичките блеснали на ярката дневна светлина. Както и навсякъде на Трантор, долавяше се далечното бръмчене на експреса. Страничните улици бяха изпълнени с хора, в по-голямата си част добре облечени. Заобикаляше ги удивителна, почти стерилна чистота.