Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 218

Сержантът почете Селдън с флегматичен и доста продължителен оглед и кимна:

— Да. Описаха ми как изглеждате. Моля да дойдете с мен, докторе.

— Водете — сви рамене ученият.

Сержантът отстъпи назад. Селдън и Дорс Венабили понечиха да го последват.

Телъс спря и вдигна огромната си ръка с длан, обърната към жената.

— Инструктираха ме да взема доктор Хари Селдън с мен. Не са ме инструктирали за когото и да било другиго.

За миг математикът го зяпна неразбиращо. Сетне изненадата отстъпи място на гнева.

— Абсолютно невъзможно е да са ви казали подобно нещо. Доктор Дорс Венабили е мой колега и моя компаньонка. Тя трябва да дойде с мен.

— Това не отговаря на моите инструкции…

— Сержант Телъс, изобщо не ме е грижа за вашите инструкции. Няма да мръдна никъде без нея.

— И което е по-важно — с явно раздразнение се намеси Дорс — моите инструкции са да защищавам доктор Селдън по всяко време. Не мога да го правя, ако не съм с него. Затова където отиде той, отивам и аз.

Сержантът изглежда се озадачи.

— Имам строги разпореждания, доктор Селдън, да се погрижа нищо лошо да не ви се случи. Ако не дойдете доброволно, ще трябва да ви отнеса до моята машина. Ще се опитам да го направя внимателно.

И протегна двете си ръце, сякаш възнамеряваше да хване учения през кръста и да го пренесе насила.

Селдън бързо се дръпна извън обсега на другия. В същото време ръбът на дясната му длан се стовари малко над китката на сержанта, където мускулите са най-тънки, така че удари по костта.

Мъжът изведнъж си пое дълбоко дъх и като че малко се поразтресе, но се обърна с безизразно лице и пак тръгна напред. Даван наблюдаваше, без да помръдне, обаче Рейч мина зад сержанта.

Селдън повтори сабления си удар, а сетне го и потрети, но този път другият беше подготвен за него и смъкна рамо така, че той да попадне върху мускула.

Дорс извади ножовете си.

— Сержант — енергично каза тя — обърни се насам. Искам да разбереш, че ако настояваш да отведеш доктор Селдън против волята му, може би ще бъда принудена жестоко да те нараня.

Емър Телъс поспря, трезво огледа бавно кръжащите ножове и рече:

— Не са ми заповядали да се въздържам да нараня някого другиго освен доктор Селдън.

Дясната му ръка се стрелна с изненадваща бързина към ръкохватката на ръчното оръжие в кобура на хълбока. Дорс тръгна също толкова бързо към него и ножовете пробляснаха.

Никой от двамата не завърши движението си.

Като се хвърли напред, Рейч бутна с лявата си ръка сержанта в гърба, а с дясната извади намиращото се в кобура му. После отскочи, хванал оръжието с две ръце, и викна:

— Горе ръцете, сержант, че ще си го получиш.

От тясното дуло стана ясно, че оръжието представлява невронен камшик.

Телъс се извърна и на внезапно почервенялото му лице се изписа нервна гримаса. Това бе единственият миг, в който невъзмутимостта му се поразклати.

— Свали го долу, синко — изръмжа той. — Не знаеш как действа.

— Знам к’во е предпазител! — изрева Рейч. — Освободен е и това нещо е готово да стреля. А си ми скочил, а е стреляло.