Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 217

— Вярвам, че той всичко може да уреди — настоя ученият.

— Аз пък го познавам по-добре и по-отдавна от теб и не вярвам в това.

Селдън отново се усмихна.

— Не го подценявай! — И сетне, сякаш обзет от нежелание да обсъжда повече тази тема, се обърна към Даван:

— А вие как ни открихте? Рейч каза, че не знаете нищо за това място.

— Не знае! — възмутено викна хлапето. — Това място си е само мое. Аз го открих.

— Никога не съм идвал тук — кимна мъжът, като се оглеждаше. — Интересно място, наистина. Нали си е коридорен плъх, Рейч се чувства като у дома си в тоя лабиринт,

— Да, това го разбрахме. Вие обаче как ни открихте?

— Като топлинен източник. Имам си едно устройство, което регистрира инфрачервените лъчения, и то точно онзи характерен техен нюанс, който се излъчва при тридесет и седем градуса по Целзий. Реагира само на човешко присъствие — никакви други източници. То ме доведе при вас тримата.

Дорс се начумери.

— Каква полза от него на Трантор, където навсякъде щъкат хора? На други светове също имат такива, обаче…

— Не и на Трантор — прекъсна я далянинът. — Знам. Като се изключи фактът, че са много полезни в бордеите, в забравените и разкапани коридори.

— Откъде го взехте? — поинтересува се математикът.

Даван махна с ръка.

— Достатъчно е, че го имам. Само че наистина ще трябва да ви отведем оттук, гу’син Селдън. Прекалено много хора ви търсят, а аз пък искам да бъдете с моя могъщ приятел.

— И къде е този ваш могъщ приятел?

— Идва. Най-малкото, засякох нов тридесет и седем градусов източник на топлина и просто не виждам кой друг може да е…

Новодошлият прекрачи през вратата и радостното възклицание на Селдън замря на устните му. Не беше Четър Чувек.

ХVII. ШТО

ШТО — Сектор от света-град Трантор…

В последните столетия на Галактическата империя Што е бил най-силната и стабилна част от Трантор. Неговите управници отдавна проявявали претенции за императорския трон, като се обосновавали с неясни твърдения за произход по пряка линия от ранните императори. При Маникс Четвърти Што бил милитаризиран и (както по-късно твърдели имперските власти) планирал всепланетен преврат…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

81

Човекът, който влезе, беше висок и мускулест. Имаше дълги тънки мустачки с извити връхчета и ивичка косми, които се спускаха по бузите му и под брадичката, оставяйки върха й и долната устна гладко обръснати и наглед леко влажни. Косата му бе толкова ниско подстригана и толкова светла, че за миг — оказа се доста неприятен — Селдън си спомни за Микоген.

Новодошлият бе облечен в нещо, което нямаше как да бъде друго освен униформа. Дрехите му бяха в червено и бяло, а на кръста имаше широк колан, украсен със сребърни капси.

Щом заговори, разля се вибриращ бас с акцент, който не приличаше на нито един, чуван от Селдън досега. От опит ученият знаеше, че повечето акценти звучат недодялано, ала този изглеждаше почти музикален — може би заради изобилието от ниски тонове.

— Аз съм сержант Емър Телъс — избоботи мъжът бавна редичка от срички. — Дошъл съм да потърся доктор Хари Селдън.

— Намерихте го — каза математикът и се обърна към Дорс: — Чувек може и да не е успял да дойде сам, но е изпратил великолепна половинка говеждо да го замести…