Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 216

— Не мърдайте.

— Това е Даван! — възкликна Рейч. — Той пък откъде знае, че сме тук?

— Даван? — повтори ученият. — Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Ще ни помогне…

80

— Какво е станало? — попита Даван.

Селдън почувства известно облекчение. Присъединяването на конспиратора едва ли можеше да повлияе срещу цялата далянска полиция, но в края на краищата той командваше хора, които бяха способни да създадат достатъчно бъркотия…

— Би трябвало да знаете — отвърна математикът. — Подозирам, че мнозина от тълпата, която тази сутрин беше пред Тайсалвърови, са ваши хора.

— Да, имаше доста. Говорят, че са искали да ви арестуват и че вие сте се справили с цяла рота пагони. Само че защо са искали да ви арестуват?

— С двама — уточни Селдън, като вдигна два пръста. — Два пагона. Но и това е достатъчно лошо. Причината да ни арестуват донякъде беше, че сме дошли на среща с вас.

— Не е достатъчно. Пагоните не се интересуват много-много от мен — и с горчивина добави: — Подценяват ме.

— Може би — сви рамене Селдън — но жената, от която наехме стаята, е докладвала, че сме предизвикали безредици срещу новинаря, с когото се сблъскахме по пътя ни към същата тази среща. Знаете за това. След като вашите хора вчера се появиха на сцената и особено с тия двама лошо ранени полицаи днес, спокойно могат да решат да прочистят коридорите, а то означава, че и вие ще пострадате. Наистина съжалявам. Нито имах намерение, нито очаквах, че ще предизвикам всичко…

Даван поклати глава.

— Не, не познавате пагоните. И това също не им е достатъчно. Те просто не искат да ни пометат. Ако ни изчистят, секторът ще трябва да направи нещо за нас. На тях така им е много удобно — да ни оставят да гнием в Билиботън и в разни други бордеи. Не, всички преследват вас. Какво толкова сте направили?

— Нищо не сме направили — нетърпеливо, се обади Дорс — пък и в края на краищата това сега няма значение. Ако не търсят теб, а нас, ще трябва да дойдат тук долу, за да ни измъкнат, и попаднеш ли им на пътя, здравата ще загазиш.

— Не и аз. Имам доста могъщи приятели — възрази Даван. — Снощи ви го казах. И те могат да ви помогнат също както на мен. Когато не се съгласихте да ни подкрепите открито, аз се свързах с тях. Те знаят кой сте, доктор Селдън. Вие сте известен човек. Имат възможност да говорят с кмета и да се погрижат копоите да ви оставят на мира, каквото и да сте направили. Само че ще трябва да бъдете отведени… извън Дал.

Селдън се усмихна. Заля го вълна от облекчение и той каза:

— Даван, явно познавате някоя важна клечка, нали? Някой, който да реагира моментално, който е в състояние да убеди правителството на Дал да не предприема драстични мерки и който може да ни отведе? Добре. Не съм изненадан — и се обърна усмихнат към Дорс. — Същата работа като с Микоген. Как го прави това Чувек?

Дорс обаче поклати глава.

— Прекалено бързо е… Не разбирам.