Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 215

Дорс нерадостно се усмихна и разроши косата на момчето, а сетне с лека погнуса погледна дланта си и рече:

— Не съм сигурна, че трябва да останеш с нас, Рейч. Не ми се иска и теб да открият.

— Те мен не могат ме откри, а ако ви оставя, кой ще ви намира храна и вода, и нови места, та пагоните никога да не разберат къде сте?

— Не, Рейч, ще ни открият. Даван просто не са го търсили както трябва. Той ги дразни, но подозирам, че не го взимат съвсем насериозно. Разбираш ли какво имам предвид?

— Искаш да кажеш, че им е просто като трън във… врата и мислят, че не си струва чак толкоз да го гонят?

— Да, точно това имах предвид. Нали разбираш, ние ранихме доста зле двама полицаи и другите няма да оставят да ни се размине току-така. Ако потрябва, ще използват всички свои хора, ще преровят всеки скрит или неизползван коридор в района и ще ни пипнат.

— Това ме кара да се чувствам като… като нищо — промълви хлапето. — Ако се не бях затърчал вътре и ако ме не бяха шибнали, нямаше да очушкате тия полицаи и да попаднете в такава беля.

— Не, рано или късно щяхме пак… а-а-а… да ги очушкаме. Кой знае? Може да ни се наложи да очушкаме още няколко.

— Ух, чудно го направихте! — възкликна Рейч. — Ако тогава не ме болеше всичко, щях да видя повече и здравата да се накефя.

— Няма никаква полза да обявяваме война на цялата система за сигурност — подхвърли Селдън. — Въпросът е какво ще ни сторят, щом ни заловят? Положително ще ни осъдят на затвор.

— О, не! Ако е необходимо, ще се обърнем към императора — възрази Дорс.

— Императора? — ококори се Рейч. — Ти познаваш императора?

Математикът му махна с ръка.

— Всеки галактически гражданин може да се обърне към императора. Дорс, струва ми се обаче, че ще сбъркаме, ако го направим. Откакто напуснахме Имперския сектор, ние през цялото време се изплъзваме на императора.

— Но не чак дотам, че да ни тикнат в някой далянски затвор. Във всеки случай молбата към императора ще ни осигури отсрочка и по време на тази отсрочка може и да успеем да измислим нещо.

— Ами Чувек?

— Да, разбира се, Чувек — неловко потвърди Дорс — само че не бива да го товарим с всичко. От една страна, дори и да получи моето съобщение и да има възможност да хукне към Дал, как ще ни открие тук? А даже и да ни открие, какво може да стори срещу цялата служба за сигурност на сектора?

— В такъв случай — каза Селдън — ще трябва да предприемем нещо, преди още да са ни намерили.

— Ако дойдете с мен — предложи Рейч — ще ги водим за носа! Тук знам всички места.

— Можем да изпреварим един-двама, обаче сигурно ще се появят страшно много и ще плъзнат едновременно по колкото си щат коридори. Ще избягаме от някоя група, но ще се натъкнем на друга…

Доста време седяха в неловка тишина, блъскайки си главите над наглед безнадеждното положение. Сетне Дорс Венабили се размърда и с напрегнат нисък шепот каза:

— Тук са. Чувам ги.

Всички се заослушваха напрегнато. Рейч скочи на крака и изсъска:

— Идват; ние ще минем ей оттам!

Обърканият Селдън не долавяше нищо, така че бе склонен да се довери на по-добрия слух на другите, но още щом момчето потегли бързо и безшумно в посока, противоположна на приближаващата заплаха, един глас отекна в стените на клоаката: