Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 214

Дорс, която бе седнала на пода, след като го бе позабърсала с ръка и после с подозрение се бе вгледала в дланта си, каза:

— Ако ти е нужно някакво предположение, мисля, че това е част от комплекс за детоксификация и рециклиране на отпадъците. Сигурно накрая ги превръщат в торове.

— Следователно — унило заяви математикът — хората, които управляват комплекса, трябва периодично да слизат тук, така че могат да дойдат всеки момент.

— Бил съм и по-рано — обади се момчето. — И никога никого не съм виждал.

— Предполагам, че Трантор е силно автоматизиран навсякъде, където това е възможно, а ако още нещо плаче за автоматизиране, то е точно обработката на отпадъците — изтъкна историчката. — Може наистина да сме в безопасност… за известно време.

— Няма обаче да е за дълго, Дорс. Ще огладнеем и ожаднеем.

— Аз мога да намеря храна и вода — каза Рейч. — Ако бродиш по коридорите от хлапе, трябва да знаеш как да се оправяш.

— Благодаря — разсеяно промълви Селдън — но точно сега не съм гладен. — И подуши въздуха. — Може би никога вече няма да огладнея.

— Ще огладнееш — заяви Дорс — а дори и за някое време да си изгубиш апетита, ще ожаднееш. Поне отделянето тук не е проблем. На практика се намираме над нещо, което си е направо открита клоака.

Известно време цареше пълна тишина. Светлината бе приглушена и Селдън се зачуди защо въобще я има. После обаче се сети, че никога не е попадал на истинска тъмнина на обществено място. Вероятно такива бяха обичаите в едно богато на енергия общество. Странно, че свят с четиридесет милиарда население можеше да е богат на енергия. Само че при тая вътрешна топлина на планетата, без да броим слънчевото греене и централите за ядрен синтез в космоса, това бе факт. Всъщност като се поразмислиш, в империята нямаше бедна на енергия планета. Дали е имало времена, когато техниката е била толкова примитивна, че да е съществувала енергийна бедност?

Той се облегна на плетеницата от тръби, през които, доколкото му бе известно, течаха отпадните води. Щом се сети за това, дръпна се от тръбите и седна до Дорс.

— Има ли някакъв начин да се свържем с Четър Чувек? — попита.

— Аз вече му изпратих съобщение, въпреки че адски не ми се искаше — отвърна тя.

— Не ти се искаше?

— Наредено ми е да те защищавам. Всеки път когато ми се наложи да се свържа с него, означава, че съм се провалила.

Селдън я изгледа с присвити очи.

— Трябва ли това да ти става идея-фикс? Не можеш да ме защитиш от всички служители на сигурността в цял един сектор.

— Предполагам, че не. Но да обезвредим неколцина…

— Знам. Вече го сторихме. Само че ония ще изпратят подкрепления, бронирани коли, невронно оръдие, сънлив газ… Не съм сигурен с какво разполагат, но положително ще се появят във всеоръжие. За това поне съм сигурен.

— Май си прав — рече спътничката му и тънката линия на устните й сякаш се вкамени.

— Няма да те намерят, лейди — изневиделица се обади Рейч. Докато двамата разговаряха, зорките му очи непрекъснато се стрелкаха от единия към другия. — Никога не са намирали Даван.