Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 212

Рейч задряма и се събуди след неизвестно колко време — не защото светлината се усилваше, а защото острият му слух бе доловил как към звуците от булеварда се прибавиха по-особени тонове.

Беше се научил да идентифицира почти всеки звук, тъй като за да оцелее в коридорите, човек трябваше да долавя нещата, преди да ги е видял. А и в звука на мотора, който чуваше в момента, имаше нещо, което за него означаваше: „Опасност!“ Звукът беше официален, враждебен…

Отърси се от съня и тихо се прокрадна към булеварда. Изобщо не му беше необходимо да види емблемата с космическия кораб и слънцето на вратата на автомобила. Самите негови очертания му бяха достатъчни. Съобрази, че сигурно са дошли заради двамата, тъй като се бяха срещнали с Даван. Не спря, за да подреди и анализира мислите си. Хукна с все сила, пробивайки си път през засилващата се суматоха на деня.

Върна се след по-малко от петнадесет минути. Колата все още стоеше там и от всички страни, застанали на почтително разстояние, я гледаха любопитни и предпазливи кибици. Скоро щяха да се съберат още повече. Затропали нагоре по стълбите, като се опитваше да си спомни на коя врата трябва да почука. Нямаше време да чака асансьора.

Откри вратата — или поне така реши — и потропа, като в същото време закрещя пронизително:

— Лейди! Лейди!

Беше прекалено възбуден, за да си спомни как се казва, но се сети за първото име на мъжа.

— Хари! — викна той. — Пусни ме!

Вратата се открехна и Рейч се втурна вътре… или поне опита да се втурне. Грубата ръка на секторния офицер стисна мишницата му.

— Я стой, момче. Къде си въобразяваш, че отиваш?

— Пусни ме! Нищо не съм сторил! — Той се огледа. — Хей, лейди, к’во правят тия?

— Арестуват ни — мрачно отвърна Дорс.

— За к’во? — попита Рейч, като пъхтеше и се боричкаше. — Ей, пусни ме, пагон такъв. Не отивай с него, лейди. Няма защо да го правиш.

— Я се омитай — каза Рус и ядно разтърси момчето.

— Няма да изляза. И ти няма да излезеш, бе, пагон! Цялата ми банда идва. Няма да излезеш оттук, ако не пуснеш тия авери да си ходят…

— Каква цяла банда? — намръщи се офицерът.

— Сега са отвън. Сигур ти развинтват колата. После теб ще развинтят.

Рус се обърна към партньора си.

— Обади се в управлението. Кажи им да изпратят два камиона с макроси.

— Не! — писна Рейч, като в същия миг се отскубна и се втурна към Астинуолд. — Не се обаждай!

Рус насочи невронния си камшик и стреля.

Рейч изпищя, сграбчи дясното си рамо и падна на земята, като диво се гърчеше.

Офицерът още не се бе обърнал към Селдън, когато той хвана неговата китка, бутна невронния камшик нагоре във въздуха, а след това го извъртя настрани и назад, като същевременно се тръшна върху стъпалото му, за да го задържи относително неподвижен. Усети как рамото излезе от ставата и в същия миг Рус нададе хриплив, агонизиращ вик.

Астинуолд бързо вдигна своя бластер, но лявата ръка на Дорс се уви около раменете му, а ножът в дясната спря на милиметър пред гръкляна.

— Не мърдай! — рече тя. — А си шавнал, и ще ти резна гърлото чак до гръбнака. Пусни бластера. Пусни го! И невронния камшик!