Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 210

— Това е невероятно! Сигурен съм, че този далянин има досие като скандалжия и побойник. Обяснихме ви, там бяха десет души. Очевидно шестима не са пожелали да излъжат под клетва. Другите трима обясняват ли защо не са се притекли на помощ на своя приятел, след като са видели как той е станал обект на непредизвикано нападение и животът му е бил изложен на опасност? Би трябвало да ви е ясно, че лъжат…

— Да не предлагате да ги подложим на психическа проба?

— Да. И преди да сте попитали, отказвам ние да се подложим!

— Освен това — добави Рус — получихме информация, че вчера, след като сте напуснали сцената на размириците, сте се съветвали с някой си Даван — известен с подривната си дейност и търсен от полицията човек. Вярно ли е?

— Ще трябва да го докажете без наша помощ — отговори Селдън. — Ние няма да участваме в по-нататъшния разпит.

Офицерът прибра плочката си.

— Опасявам се, че трябва да ви помоля да дойдете с нас в управлението именно за по-нататъшен разпит.

— Не мисля, че това е необходимо, господин офицер — възрази математикът. — Ние сме Външни, които не са извършили нищо престъпно. Опитахме се да избегнем един новинар, който ненужно ни дразнеше; опитахме се да се защитим от изнасилване и евентуално убийство в една част от вашия сектор, прочута с криминалното поведение на обитателите си; и освен това говорихме с различни даляни. Не виждаме в това нищо, което да изисква по-нататъшните ви въпроси. Те биха могли да се квалифицират като нарушаване на собственото ни спокойствие.

— Тези решения ги взимаме ние — поясни Рус. — Ще бъдете ли така добри да дойдете с нас?

— Не, няма да дойдем — отсече Дорс.

— Внимавайте — изкрещя госпожа Тайсалвър. — Тя има два ножа.

Офицерът въздъхна и каза:

— Благодаря, госпожо, известно ми е. — След това се обърна към историчката. — Знаете ли, че носенето на нож без разрешение по улиците на сектора е сериозно престъпление? Имате ли разрешително?

— Не, господин офицер, нямам.

— Значи е ясно, че вие сте нападнали Марон с незаконно носен нож. Съзнавате ли, че това силно утежнява сериозността на престъплението?

— Не беше никакво престъпление, господин офицер — каза Дорс. — Разберете. Марон също имаше нож и аз съм сигурна, че го е носил без разрешително.

— Що се отнася до това, нямаме никакви доказателства, а и докато той има рани от хладно оръжие, вие нямате…

— Разбира се, че носеше нож! Господин офицер, ако не знаете, че всеки мъж в Билиботън и повечето даляни носят ножове, без да имат разрешителни, значи сте единственият човек в Дал, комуто това не е известно. Навсякъде има магазини, които открито продават ножове. Наистина ли не го знаете?

— Какво зная или не зная в момента няма никакво значение — отвърна Рус. — Нито пък има значение дали други хора нарушават закона и колко са те. Всичко, което сега ме интересува, е, че вие, госпожа Венабили, нарушавате закона. Трябва да ви помоля веднага да ми дадете тези ножове, а след това и двамата да ме придружите до управлението.