Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 211

— В такъв случай — вземете ми ги! — запъна се младата жена.

Офицерът въздъхна.

— Не си мислете, госпожо, че в Дал нямаме други оръжия или пък че ми е притрябвало да се бия с вас. Двамата с моя партньор имаме бластери, които ще ви унищожат за миг, преди още да успеете да си свалите ръцете до дръжката на своя нож — независимо колко сте бърза. Ние, разбира се, няма да използваме бластери, защото не сме дошли тук да ви убиваме. Само че всеки от нас има и невронен камшик, който свободно можем да използваме. Надявам се, че не бихте искали да ви го демонстрираме. Той няма да ви убие, нито да ви причини трайни увреждания, обаче болката е кошмарна. В този момент моят партньор е насочил невронния си камшик към вас. А ето го и моя… Хайде сега, госпожо Венабили, нека получим ножовете.

Последва кратка пауза, а сетне Селдън промълви:

— Няма смисъл, Дорс. Дай му ги.

И в този момент по вратата започна бясно тропане, а отвън се дочу един висок глас.

78

След като ги отведе до дома, Рейч не напусна веднага района.

Докато чакаше да свърши разговорът с Даван, той си хапна добре, а сетне поспа малко и откри тоалетна, която криво-ляво работеше. След като бе свършил всичките тези неща, сега не виждаше причина да ходи някъде. Е, имаше си нещо като дом и майка, която обаче едва ли щеше да се обезпокои, ако синът й изчезне за известно време. Всъщност тя май никога не се тревожеше особено.

Рейч не знаеше кой е баща му; понякога се чудеше дали наистина бе имал такъв. Бяха му казали, че е имал, и основанията му бяха обяснени доста грубо. От време на време се питаше дали е нужно да вярва на толкова странна история, но пък подробностите му се виждаха приятно възбуждащи.

Сети се за това във връзка с мадамата. Разбира се, тя беше една възстара лейди, но бе хубава и можеше да се бие като мъж — къде ти, много по-добре от мъж! Това го изпълваше със смътни идеи.

И после, тя му беше предложила да вземе баня. Понякога плуваше в билиботънския басейн — когато имаше малко пари, дето не му трябваха за друго, или пък успееше да се промъкне гратис. Това бяха единствените случаи, когато се наквасваше целият, само че после беше студено и му се налагаше да чака, докато изсъхне.

Виж, да вземе баня бе нещо по-различно. Щеше да има гореща вода и сапун, и кърпи, и приятно топъл въздух. Не бе много сигурен как ще се почувства, но си мислеше, че ще му е гот, ако и тя е там.

Беше бродил достатъчно из коридорите, за да знае, че би могъл да се настани на някоя алея, водеща към улицата, така че хем да бъде в близост до квартирата на двамата му познати, хем да не могат да го спипат и принудят да избяга.

Прекара нощта, обзет от странни мисли. Ами ако наистина се научи да чете и пише? Дали може да постигне нещо с това? Не разбираше какво точно, ала сигурно тя щеше да го открехне. Имаше смътни предположения, че ще му плащат да върши някакви работи, дето сега не знаеше как стават… Сигурно щеше да се наложи да му ги обяснят, само че как човек да се уреди за туй? Ако останеше с мъжа и мадамата, те биха могли да му помогнат. Да, ама за чик им е да искат той да остане с тях?