Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 209

— Той имаше малки кафяви мустачки, по което заключих, че не е далянин. Предположих, че е имперски агент.

— Предположили сте? Вашият другар, господин Селдън, изобщо няма мустаци. Да предполагате, че и той е имперски агент?

— Във всеки случай — побърза да се намеси математикът — не е имало никакви размирици. Ние помолихме тълпата да не предприема насилствени действия срещу… новинара и аз съм сигурен, че те нищо не са му сторили.

— Сигурен сте, господин Селдън, тъй ли? — ехидно попита Рус. — Нашата информация е, че веднага след като сте отправили своето обвинение, вие сте се махнали оттам. Как бихте могли да свидетелствате за онова, което се е случило, след като сте напуснали мястото?

— Не бих могъл — съгласи се Селдън — тъй че вие ми отговорете мъртъв ли е този човек? Или може би е ранен?

— Мъжът беше разпитан. Отрича да е имперски агент, а и ние нямаме никаква информация, че е такъв. Освен това той твърди, че с него са се държали грубо.

— Спокойно може да лъже и за двете неща — каза Селдън. — Аз бих предложил психическа проба…

— Не може да се направи без разрешението на субекта — прекъсна го Рус. — Правителството на сектора много държи на това. То обаче не би имало нищо против вие двамата да минете през такава проба. Ще се съгласите ли?

За миг Селдън и Дорс се спогледаха, а сетне ученият каза:

— Не. Разбира, се, че не.

— Разбира се, че не — повтори Рус с оттенък на сарказъм в гласа — макар да нямате нищо против да я предложите за някого другиго!

При тия думи вторият офицер, Астинуолд, който досега изобщо не се бе обадил, се усмихна.

— Имаме информация — продължи Рус — че преди два дни вие сте участвали в сбиване с ножове в Билиботън и лошо сте наранили един далянски гражданин на име… — той чукна някакъв клавиш на компютърната си плочка и прегледа изписаното на екрана — …Елгин Марон.

— Вашата информация казва ли как е започнало сбиването? — запита Дорс.

— В този момент, госпожо, това няма отношение към въпроса. Отричате ли, че е имало сбиване?

— Естествено, че имаше — разгорещи се Селдън — но категорично отричаме, че сме го предизвикали ние. Бяхме нападнати. Тоя Марон хвана госпожа Венабилии бе съвсем ясно, че се опитва да я изнасили. Всичко, което се случи после, си беше чиста самоотбрана. Или може би Дал оправдава изнасилването?

— Твърдите, че са ви нападнали? — безизразно продължи с въпросите си Рус. — Колко души?

— Десетима мъже.

— И вие сам — заедно с една жена — сте се защитили срещу десет мъже?

— Госпожа Венабили и аз се защитихме. Да!

— Тогава как тъй нямате никакви наранявания? Да не би някой от вас двамата да е порязан или натъртен на място, което не се вижда?

— Не, господин офицер.

— Излиза, че при сбиване на един човек — плюс една жена — с десет души, вие изобщо не сте ранени, а оплакалият се Елгин Марон е бил хоспитализиран с наранявания и ще трябва да му се присажда горна устна?

— Бихме се добре — мрачно отвърна Селдън.

— Изключително добре. Какво бихте казали, ако ви съобщя, че трима мъже са свидетелствали, че вие и вашата приятелка сте нападнали Марон без никакъв повод?