Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 179

— Кой отрича, че навсякъде има всякакви хора? — попита Селдън.

— Там е работата, че никой не го отрича! Те просто смятат, че са прави. Гу’син Селдън, аз трябва да се измъкна от Трантор. Тук нямам никакви шансове — няма начин да спечеля пари, няма начин да получа образование, няма начин да стана математик, няма начин да бъда нищо друго, освен онова, което те казват, че съм — един топляк без никаква стойност… — Последните думи бяха изречени с чувство за безизходица и отчаяние.

Селдън се опита да разсъждава логично.

— Човекът, от когото съм наел тази стая, е далянин. Неговата работа е чиста. Той е образован.

— О, разбира се! — възкликна Амарил. — Някои са такива. Оставят неколцина да успеят, за да разправят после, че това може да бъде постигнато от всеки. А и тези неколцина живеят добре само докато са в Дал. Нека да излязат навън и ще видят как ще се отнесат към тях. А докато са тук, си правят кефа да се държат с всички останали като с боклуци. Това ги кара да изглеждат жълтокоси в собствените им очи. Какво ви рече този хубав човек, от когото сте наели стая, когато му казахте, че ще доведете един топляк? Рече ли ви на какво ще приличам? Сега ги няма, него и жена му… те не биха останали на едно и също място с мен.

Селдън овлажни устни.

— Аз няма да те забравя, Амарил. Ще се погрижа да се измъкнеш от Трантор и да дойдеш в университета на Хеликон — нека само се върна там.

— Обещавате ли? Честна дума? Въпреки че съм далянин?

— За мен фактът, че си далянин, е без значение. Важен е фактът, че си математик! Само че все още не мога да проумея това, което ми говориш. Не мога да повярвам, че съществува такова неразумно отношение към безобидни хора…

Амарил горчиво отрони:

— Защото никога не сте имали случай да се заинтересувате от тия неща. Всичко това би могло да мине току под носа ви, без изобщо да надушите каквото и да било, просто защото то не засяга вас.

— Господин Амарил — намеси се Дорс — също като вас и доктор Селдън е математик и умът му витае из облаците. Трябва да го разберете. Аз обаче съм историчка. Зная, че не е необичайно една група хора да гледа с презрение друга група хора. Съществуват странни и почти ритуални видове омраза, които нямат никакво рационално оправдание, но могат да предизвикат сериозни исторически последици. И това е много лошо.

— Лесно е да кажеш, че нещо е „много лошо“ — тръсна глава Амарил. — Заявявате, че не го одобрявате, от което автоматично ставате добър човек и сетне можете да се захванете пак с вашата си работа и повече да не се сетите за него. Само че това е още по-лошо от „много лошо“. Това противоречи на всичко, дето е порядъчно и естествено. В края на краищата ние сме едни и същи — жълтокоси и чернокоси, високи и ниски, северняци, източняци, южняци. Външни… Всички ние — вие, аз и дори императорът — сме произлезли от хората на Земята, нали така?

— Произлезли от какво? — Селдън се обърна към Дорс, ококорил очи.