Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 176

— Чакайте — лицето на госпожа Тайсалвър се превърна в изображение на пресметливостта. — Ние също не бихме искали да бъдем неучтиви към гу’син Чувек или към вас двамата. Колко дълго ще остане туй създание?

— Ще дойде в 14.00, а в 16.00 трябва да е на работа. Ще престои тук по-малко от два часа; може би дори значително по-малко. Ние двамата ще го посрещнем отвън и ще го отведем в стаята на доктор Селдън. Всеки съсед, който го види, ще си помисли, че е някой наш приятел от Външните светове.

Госпожа Тайсалвър кимна.

— Тогава нека бъде, както вие казвате. Двоен наем за стаята на гу’син Селдън за днес и топлякът ще ви посети само този път.

— Само този път — потвърди Дорс. По-късно обаче, когато бяха приседнали в нейната стая, тя подхвърли:

— Хари, защо всъщност се налага да го видиш? Дали разговорът с един топляк може да бъде важен за психоисторията?

Селдън реши, че е доловил лек оттенък на сарказъм в гласа й и кисело отвърна:

— Няма защо да свързваме всичко с тоя мой проект, в който, между другото, хич нямам вяра. Аз съм също човек и съм по човешки любопитен. Прекарахме няколко часа долу в топлинните резервоари и ти сама видя как изглеждат тамошните работници. Очевидно са необразовани. Те са личности на ниско ниво — не си правя каламбур — и все пак между тях се оказа един, който ме познава. Трябва да ме е видял по холовизията във връзка с Конгреса и е запомнил думата „психоистория“. Това ми се стори необичайно, някак си съвсем не на място; ето защо бих искал да поразговарям с него.

— Понеже суетността ти се ласкае от мисълта, че си известен дори сред топляците в Дал?

— Ами-и… възможно е. Но освен това събуди любопитството ми.

— А откъде знаеш, че не са го подучили и той не възнамерява да те въвлече в някоя беля?

Селдън примигна.

— Няма да му позволя да прекара пръсти през косата ми. Във всеки случай, сега сме по-добре подготвени. Пък и ти ще бъдеш с мен. Остави ме да се кача сам на Горната страна и да ида в микрофермите с Дъждокапка Четиридесет и трета; нали сега не се каниш пак да го направиш?

— Можеш да си абсолютно сигурен, че няма да го направя — заяви Дорс.

— Тогава аз ще говоря с младежа, а ти през това време ще следиш за някакви капани. Вярвам ти напълно.

64

Амарил пристигна няколко минути преди 14.00, като неспокойно се оглеждаше. Косата му бе чиста, мустаците — вчесани, с леко завити нагоре краища. Тениската му беше изненадващо бяла. Наистина миришеше, но на някаква плодова миризма, която несъмнено се дължеше на свръхентусиазираното използване на одеколон. Носеше пластмасова чанта.

Селдън, който го чакаше на улицата, леко го подхвана за лакътя, Дорс — за другия, и тримата бързо влязоха в асансьора. Щом се изкачиха на нужната височина, минаха през апартамента към стаята на Селдън.

С тих и гузен глас Амарил запита:

— Няма никой, а?

— Всички са заети — неопределено каза математикът и посочи единственото подобие на стол в стаята — възглавничка, сложена направо на пода.