Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 174

— Крайно рядко все пак не е никога, нали? — обади се отново Селдън.

— Почти никога. Компютрите не са като едно време… нито пък хората.

— Винаги ни се струва така — позасмя се математикът.

— Не, не, аз нито ви разправям спомени, нито въздишам за доброто старо време. Говоря за статистика.

При тия думи Селдън си спомни какво му бе казал Чувек за упадъка.

— Виждате ли — сниши глас Линдор — ей оная групичка хора от ниво С-3, дето пият? Никой от тях не си е на мястото.

— Какво пият? — заинтересува се Дорс.

— Специални течности за възстановяване на електролитните загуби. Нещо като плодов сок.

— Е, можете ли да ги упреквате за това? — възмути се историчката. — В тая суха горещина човек трябва да се налива едва ли не непрекъснато.

— А знаете ли колко дълго един опитен С-3 може да си пие питието? И нищо не можеш да му кажеш. Ако им дадем петминутки за пиене и разместим графика така, че да не могат да се съберат заедно, все едно сами да си подготвим бунта.

Наближаваха групата. В нея имаше както мъже, така и жени (Дал се очертаваше като повече или по-малко амфисексуално общество), като и двата пола бяха без ризи. Жените носеха някакви дрехи, които биха могли да се нарекат сутиени, само че много по-функционални. Служеха за повдигане на гърдите, така че да подобряват вентилацията и да ограничават потенето, но иначе неприкриваха нищо.

Дорс подхвърли към Селдън:

— Хари, това е съвсем разумно. Цялата съм потна.

— Че махни го — рече той. — И пръста си няма да мръдна да те спра.

— И аз предположих, че няма да ми попречиш — кимна тя и остави сутиена си на мястото му.

Сбралите се хора — може би дузина на брой — вече бяха съвсем близо.

— Ако някой от тях подхвърли нещо грубо, ще го преживея — прошепна историчката на двамата си спътници.

— Благодаря — отговори Линдор. — Не мога да ви обещая, че няма да го направят… Само че ще се наложи да ви представя. Ако им хрумне, че сте инспектори и както сте заедно с мен, сигурно е, че няма да се държат много дисциплинирано. Смята се, че инспекторите се пъхат тук и там на собствен риск, без някой от управлението да ги контролира.

Той вдигна ръце.

— Хей, топляци, трябва да ви представя двама души. Имаме посетители отвън, от Външните светове. Двама учени. На техните планети енергията е кът и са дошли тук да видят как се оправяме в Дал. Мислят, че могат да научат нещичко.

— Ще научат — как да се потят! — ревна един топляк и групата избухна в груб смях.

— Тя вече здравата се е изпотила — изкрещя една жена. — Както се е навлякла.

Дорс също изкрещя в отговор:

— Ще го смъкна, само че моите не могат да се сравняват с твоите — и смехът стана по-добродушен.

Един млад мъж обаче пристъпи няколко крачки, вперил дълбоко разположените си очи в Селдън. Лицето му бе застинало в лишена от чувство за хумор маска.

— Аз ви познавам — заяви той. — Вие сте математикът.

Втурна се напред и нетърпеливо и сериозно заизучава всяка особеност у хеликонеца. Дорс автоматично пристъпи към Селдън, а Линдор мина пред нея и изкрещя: