Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 175

— Назад, топляк! Внимавай как се държиш.

Ученият се намеси:

— Чакайте! Нека поговори с мен. Защо се пъхате отпреде ми?

Линдор прошепна:

— Ако някой от тях се доближи, ще откриете, че не миришат на парникови цветя.

— Ще го изтърпя — безцеремонно заяви Селдън. — Какво искаш, младежо?

— Казвам се Амарил. Юго Амарил. Виждал съм ви по холовизията.

— И да си ме виждал, какво от това?

— Не си спомням как се наричахте.

— Не ти и трябва.

— Говорихте за нещо, наречено психоистория.

— Ех, ако знаеш, колко бих искал да не съм говорил…

— Моля?

— Няма значение. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

— Искам да поприказвам с вас. Само за малко. Сега.

Селдън погледна към Линдор, който решително поклати глава.

— Докато е на смяна — не.

— Кога започва вашата смяна, господин Амарил? — запита Селдън.

— Шестнайсет нула нула.

— Можете ли да ми се обадите днес в четиринадесет нула нула?

— Разбира се. Къде? Математикът се обърна към Тайсалвър.

— Ще ми позволите ли да се срещна с него във вашия апартамент?

Тайсалвър придоби нещастен вид.

— Не е нужно. Той е просто един топляк.

— Но разпозна лицето ми — възрази Селдън. — Знае нещо за мен. Не може да бъде просто… еди какъв си. Ще го посрещна в моята стая. — И тъй като физиономията на Тайсалвър не омекна, добави: — Моята стая, за която се плаща наем. А и вие ще бъдете на работа, няма да сте в апартамента.

— Не е до мен, гу’син Селдън, а до жена ми, Касилия — тихо обясни Тайсалвър. — Тя няма да се съгласи.

— Ще поговоря с нея — мрачно заяви Селдън. — Мисля, че ще й се наложи.

63

Касилия Тайсалвър се облещи.

— Някакъв си топляк? Не и в моя апартамент!

— Защо не? Освен това той ще дойде в моята стая — рече Селдън. — В четиринайсет нула нула.

— Не разрешавам — отсече госпожата. — Ето какво се получава от разходки из резервоарите. Джайрад излезе голям глупак.

— Ни най-малко, гу’жа Тайсалвър. Ние отидохме по моя молба и аз бях впечатлен. Налага се да видя този младеж, тъй като ми е нужно за научната работа.

— Съжалявам, ако е тъй, но не разрешавам.

Дорс Венабили вдигна ръка.

— Хари, нека аз да се погрижа за това. Госпожо Тайсалвър, ако доктор Селдън трябва да се срещне с някого в своята стая днес следобед, допълнителният човек естествено означава допълнителен наем. Ние го разбираме. За днес наемът за стаята на доктор Селдън ще бъде удвоен.

Госпожа Тайсалвър се замисли.

— Ами-и… много почтено от ваша страна, обаче не всичко опира до парите. Работата е там какво ще си кажат съседите. Някакъв потен, смрадлив топляк…

— Съмнявам се, че в 14.00 той ще бъде потен и смрадлив, госпожо Тайсалвър, но нека да продължа. Тъй като доктор Селдън трябва да го види, ако не може да го посрещне тук, ще се наложи да го стори някъде другаде. Само че ние не искаме да търчим насам-натам — това е твърде неудобно. Затова ще предпочетем да си наемем друга квартира. Няма да е лесно и не желаем да го правим, но сме принудени. Така че плащаме си наема до днес и напускаме, а и, разбира се, ще трябва да обясним на гу’син Чувек защо се е наложило да променим уговорката, която той е бил така добър да направи от наше име.