Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 15

— Трябва да надникна там, Уотсън. Ако се наведете и се облегнете на стената, мисля, че ще успея.

След миг краката му бяха на раменете ми. Но едва се качи и веднага скочи обратно.

— Да вървим, приятелю — каза той, — стига толкова за днес. Мисля, че научихме всичко, каквото можахме. До училището има доста път, тъй че колкото по-скоро тръгнем, толкова по-добре.

Докато се мъкнехме изморени по равнината, той почти не пророни дума, а когато стигнахме училището, не влезе там, а свърна към Мекълтънската поща, отдето подаде няколко телеграми. Късно същата нощ го чух да утешава д-р Хъкстейбъл, потресен от трагичната смърт на своя учител, а после влезе в стаята ми бодър и енергичен както сутринта, когато започваше разследването.

— Всичко върви добре, приятелю — каза той. — Обещавам до утре вечер да разгадаем тази тайна.

В единайсет часа на другата сутрин крачехме с моя приятел по прочутата тисова алея на Холдърнес хол. Преведоха ни през разкошния портал от времето на кралица Елизабет I в кабинета на негова светлост. Там заварихме мистър Джеймз Уайлдър, сдържан и любезен, но в играещите му очи и по трепкащото от леки спазми лице още се долавяше снощният безумен ужас.

— Дошли сте да се видите с негова светлост? Съжалявам, но херцогът се чувствува зле. Много е разстроен от трагичната вест. Вчера следобед получихме телеграма от д-р Хъкстейбъл, който ни уведомяваше за находката ви.

— Искам непременно да се срещна с херцога, мистър Уайлдър.

— Но той е в покоите си.

— Тогава ще се наложи да вляза в покоите му.

— Мисля, че е на легло.

— Ще говоря с него там.

Студеното, неумолимо държане на Холмс убеди секретаря, че е безполезно да спори с него.

— Много добре, мистър Холмс; ще му доложа, че сте тук.

След като се бави половин час, най-после великият благородник се показа. Лицето му беше още по-бледо от преди, раменете му бяха отпуснати, сякаш за едно денонощие бе остарял. Поздрави ни с учтив поклон и когато седна, рижата му брада се разстла върху писалището.

— Какво има, мистър Холмс? — запита той.

Но очите на приятеля ми бяха впити в секретаря, който стоеше прав до креслото на своя господар.

— Ваша светлост, мисля, че ще мога да говоря по-свободно в отсъствието на мистър Уайлдър.

Секретарят леко пребледня и хвърли на Холмс злобен поглед.

— Щом ваша светлост желае…

— Да, да; най-добре да излезете… И тъй, мистър Холмс, какво имате да ми казвате?

Моят приятел изчака да се затвори вратата зад оттеглилия се секретар.

— Ваша светлост — заговори той, — моят колега д-р Уотсън и аз имаме уверението на д-р Хъкстейбъл, че за случая е предложена награда. Бих искал да потвърдите това със собствените си уста.

— Разбира се, мистър Холмс.

— Ако съм правилно осведомен, ще платите пет хиляди лири стерлинги на оня, който ви каже къде е вашият син?

— Точно така.

— И още хиляда на човека, който ви назове лицето или лицата, които го държат в плен.

— Точно така.

— Във второто условие несъмнено са включени не само похитителите, но и тези, които са се наговорили да го задържат в сегашното му положение?

— Да, да — извика херцогът нетърпеливо. — Ако свършите работата си добре, мистър Шерлок Холмс, не ще имате причина да се оплаквате от моята свидливост Приятелят ми потри мършавите си ръце с очебийна алчност, която ме учуди, тъй като знаех, че е скромен човек.