Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 16

— Предполагам, че това на масата е чековата книжка на ваша светлост — каза той. — Ще ви помоля да ми попълните чек за шест хиляди лири стерлинги. Добре ще бъде също да го барирате. Имам текуща сметка в клона на „Кепитъл енд каунтиз банк“ на Оксфорд стрийт.

Като се изправи строго на креслото си, негова светлост изгледа смразяващо моя приятел.

— Шегувате ли се, мистър Холмс? Въпросът едва ли е за шега.

— Ни най-малко, ваша светлост. Аз говоря съвсем сериозно.

— Какво искате да кажете тогава?

— Искам да кажа, че съм заслужил наградата. Аз зная къде е синът ви и познавам най-малко един от тия, които го задържат.

Рижата брада на херцога се открояваше още по-ярко на смъртно бледото му лице.

— Къде е синът ми? — произнесе той задъхан.

— Той е, или по-право снощи беше в странноприемницата „Бойният петел“, на около две мили от вратите на вашия парк.

Херцогът се отпусна на креслото си.

— А кого обвинявате?

Отговорът на Шерлок Холмс ме смая. Той пристъпи бързо напред и докосна херцога за рамото.

— Обвинявам вас — каза той. — А сега, ваша светлост, ще ви помоля за чека.

Никога няма да забравя изражението на херцога, когато скочи и разпери ръка да се улови за нещо, сякаш се плъзгаше в пропаст. После със свръхчовешко усилие да възвърне самообладанието си на аристократ седна и закри лице с длани. Минаха няколко минути, докато проговори.

— Какво знаете? — запита той най-после, без да вдига глава.

— Снощи ви видях заедно.

— Известно ли е това на друг освен на приятеля ви?

— Никому не съм говорил.

С треперящи пръсти херцогът взе писалка и отвори чековата си книжка.

— Аз ще удържа на думата си, мистър Холмс. Веднага ще ви напиша чек, колкото и неприятни да ми са сведенията, с които сте се сдобили. Когато предлагах наградата, съвсем не мислех, че събитията ще се развият така. Но предполагам, че вие и вашият приятел сте дискретни хора, нали, мистър Холмс?

— Не ви разбирам, ваша светлост.

— Ще бъда откровен, мистър Холмс. Ако само вие двамата знаете истината, не е нужно тя да получава гласност. Мисля, че сумата, която ви дължа, е дванайсет хиляди лири стерлинги, така ли?

Но Холмс се усмихна и поклати глава.

— Опасявам се, ваша светлост, че работата не може да се уреди така лесно. Някой трябва да отговаря за смъртта на този учител.

— Но Джеймз няма нищо общо с нея. Не бива да го държите отговорен. Тя беше дело на тоя звяр, на този негодник, когото имал нещастието да използува.

— Според мен, ваша светлост, когато човек се репи на едно престъпление, той носи морална отговорност за всяко друго престъпление, произтекло от него.

— Що се отнася до моралната, мистър Холмс, безспорно вие сте прав. Но не и в очите на закона. Не може да бъде съден човек за убийство, на което не е присъствувал и от което се отвращава и възмущава не по-малко от вас. Щом научи за него, той ми направи пълно признание, толкова беше ужасен и изпълнен с угризения. Без да губи нито час, скъса окончателно с убиеца. Ох, мистър Холмс, вие трябва да го спасите… трябва да го спасите! Моля ви, спасете го!