Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 14

Не вървяхме дълго по пътя, защото щом първият завой ни скри от очите на ханджията, Холмс се спря.

— „Напечено“ беше, както казват децата, в тази странноприемница — проговори той. — И колкото повече се отдалечавам от нея, все по-хладно ми става. Не, не, не бива толкова рано да си вървя оттук.

— Убеден съм — подхвърлих аз, — че този Рубен Хейз знае всичко. Личи, че е голям негодник.

— Аха, такова впечатление ли ви направи? Конете, ковачницата… Да, интересно кътче е този „Боен петел“. Не е зле да му хвърлим тайно още един поглед.

Зад нас се простираше дълъг, полегат склон, осеян със сивкави камъни от варовик. Когато свърнахме от пътя и заизкачвахме нанагорнището, погледнах по посока на Холдърнес хол и видях приближаващ се бързо велосипедист.

— Залягайте, Уотсън! — извика Холмс и сложи тежката си ръка на рамото ми.

Едва успяхме да се скрием и човекът префуча край нас по пътя. Сред облака прах ми се мярна бледо, развълнувано лице — лице, всяка чертица на което изразяваше ужас, със зинала уста, с безумно вторачен напред поглед. Това беше някаква странна карикатура на елегантния Джеймз Уайлдър, с когото се бяхме срещнали снощи.

— Секретарят на херцога! — възкликна Холмс. — Елате, Уотсън, да видим какво ще направи.

Скачайки от камък на камък, след няколко секунди стигнахме място, откъдето главният вход на странноприемницата се откриваше добре. Велосипедът на Уайлдър беше подпрян на стената до входа. Никой не се движеше из къщата, никакви лица не се виждаха през прозорците. Слънцето потъна зад високите кули на Холдърнес хол и бавно се спусна здрач. Изведнъж в полумрака в конюшнята на странноприемницата се запалиха странични фенери на двуколка и скоро чухме тропот на копита, колата изскочи на пътя и препусна с бясна бързина по посока на Честърфилд.

— Какво ще кажете за това, Уотсън? — прошушна Холмс.

— Прилича на бягство.

— Доколкото успях да видя, в двуколката имаше само един човек. Ала положително не е мистър Джеймз Уайлдър, защото ето го на вратата.

От мрака се бе откроил ярко осветен правоъгълник. В средата се чернееше силуетът на секретаря, който с протегната напред глава се взираше в тъмнината. Явно очакваше някого. Най-после по пътя се чуха стъпки, за миг в светлото пространство се мярна втори силует, вратата се затвори и всичко потъна отново в непрогледен мрак. Пет минути по-късно в една стая на първия етаж се запали лампа.

— Интересна клиентела има този „Боен петел“ — каза Холмс.

— Кръчмата е от другата страна.

— Точно така. Тези са тъй да се каже, лични гости на домакина. Но какво търси мистър Джеймз Уайлдър в тази бърлога в такъв късен нощен час и с кого е дошъл да се среща тук? Елате, Уотсън, каквото ще да става, ще се опитаме да видим малко по-отблизо тая работа.

Спуснахме се крадешком на пътя и се залромъквахме към вратата на хана. Велосипедът още стоеше подпрян на стената. Холмс драсна клечка, приближи я до задното колело и когато светлината падна върху гума „Дънлоп“ с кръпка, чух го как изхихика. Над нас беше осветеният прозорец.