Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 17
Артър Конан Дойл
Неспособен повече да се владее, херцогът крачеше назад-напред из стаята със сгърчено лице, размахвайки из въздуха стиснати пестници. Най-после се оправи и седна отново до писалището си.
— Благодаря ви, че дойдохте тук, преди да говорите другиму — каза той. — Така можем поне да обмислим как да потулим този ужасен скандал.
— Именно — рече Холмс. — Според мен, ваша светлост, това може да стане само при абсолютна и пълна откровеност помежду ни. Готов съм да помогна на ваша светлост според възможностите си; но за тази цел трябва да зная всички подробности за случая. Доколкото разбрах, думите ви се отнасяха за мистър Джеймз Уайлдър, в смисъл, че той не е убиецът.
— Да, убиецът избяга.
Шерлок Холмс се усмихна хладно.
— На ваша светлост изглежда не са известни способностите ми, иначе нямаше да си въобразите, че е толкова лесно да се отървете от мен. Снощи в единайсет часа по мое донесение в Честърфилд бе арестуван мистър Рубин Хейз. Преди да изляза от училището тази сутрин, получих телеграма от началника на местната полиция.
Херцогът се облегна на креслото си и се вторачи смаяно в моя приятел.
— Вие изглежда имате свръхчовешки способности — каза той. — Значи Рубин Хейз е задържан? Това може само да ме радва, стига да не навреди на съдбата на Джеймз.
— Вашия секретар?
— Не, сър, моя син.
Този път беше ред на Холмс да се учуди.
— Трябва да ви призная, ваша светлост, че това е нещо ново за мен. Ще ви помоля да ми обясните по-добре.
— Няма да крия нищо от вас. Съгласен съм, че в безизходното положение, до което ни докара безумната ревност на Джеймз, за предпочитане е пълната откровеност, колкото и мъчителна да е за мен. Когато бях млад, мистър Холмс, аз обичах с такава страст, на която човек е способен само веднъж в живота. Предложих на любимата си брак, но тя отказа от страх да не би той да навреди на кариерата ми. Ако беше жива, уверявам ви, нямаше да се оженя за никоя друга. Но тя умря и ми остави това единствено дете, което заради нея обичах и се грижех за него. Не можех да призная официално, че съм му баща, но му осигурих най-доброто образование и когато възмъжа, остана при мен. Но ненадейно узна тайната ми и оттогава използува правата и възможностите си да предизвика скандал, който би ме опозорил. Присъствието му е отчасти причина за злополучния край на брака ми. Но най-лошото е, че още отначало намрази дълбоко моя малък син и законен наследник. Може би ще запитате защо при тези обстоятелства продължавах да държа Джеймз под своя покрив. Ще ви отговоря: защото виждах в лицето му неговата майка и заради нея, милата, страдах толкова време. С обноските си той непрекъснато ми напомняше и втълпяваше скъпия й образ. Нямах сили да го изгоня. Но се страхувах да не направи нещо лошо на Артър, тоест лорд Солтайр, и за да предпазя детето, го пратих в училището на д-р Хъкстейбъл.