Читать «Случка в интерната» онлайн - страница 12

Когато се приближихме до неприветливата и мръсна странноприемница с изображение на петел-борец пред входа, Холмс изведнъж изпъшка исе улови за рамото ми, за да не падне. Беше си изкълчил глезена, а в такива случаи човек е безпомощен. Едва успя да стигне куцешком вратата, където един тантурест, мургав човек в напреднала възраст пушеше черна глинена лула.

— Как сте, мистър Рубин Хейз? — заговори го Холмс.

— А вие кой сте и отде знаете точното ми име? — отвърна селянинът с подозрителен блясък в хитрите очи.

— Нали е написано на фирмата над главата ви. А стопанин лесно се познава. Нямате ли случайно някоя карета в оборите си?

— Не, нямам.

— Не мога да стъпвам с единия крак.

— Е, не стъпвайте.

— Ама не мога да вървя.

— Е, тогава подскачайте на един крак.

Държането на мистър Рубин Хейз никак не беше любезно, ала Холмс го търпеше с възхитително добродушие.

— Вижте какво, уважаеми — каза той. — Зле съм из патил, а искам на всяка цена да продължа, все едно по какъв начин.

— И на мен ми е все едно — промърмори намръщеният ханджия.

— Работата ми е много важна. Давам една златна лира, ако ми услужите с велосипед.

Ханджията наостри уши.

— Къде искате да отидете?

— В Холдърнес хол.

— Да не би да сте приятели на херцога? — полюбопитствува ханджията, като оглеждаше насмешливо окаляното ни облекло.

Холмс се засмя добродушно.

— Така или иначе той ще ни посрещне с радост.

— Защо?

— Защото носим вест за изчезналия му син. Ханджията видимо се сепна.

— Какво, да не сте му хванали дирята?

— Има сведения, че е в Ливърпул. Всеки момент очакват да го намерят.

По грубото, брадясало лице пак премина бързо нещо като сянка. Ханджията изведнъж стана любезен.

— Аз повече от всеки друг имам причина да мразя херцога — каза той, — защото едно време му бях главен кочияш, а се отнесе безчовечно с мен. Повярва на лъжите на един житар и ме уволни най-позорно. Но се радвам, че са издирили младия лорд в Ливърпул, и ще ви помогна да занесете тази вест в Холдърнес хол.

— Благодаря ви — рече Холмс. — Но по-напред да хапнем. А след това можете да докарате велосипеда.

— Аз нямам велосипед. Холмс показа една златна лира.

— Нали ви казвам, човече, нямам. Ще ви дам два коня да стигнете до Холдърнес хол.

— Добре, добре — каза Холмс, — ще говорим пак, след като ни нахраните.

Когато останахме сами в настланата с каменни плочи кухня, изкълченият глезен удивително бързо се оправи. Вече се свечеряваше, но тъй като не бяхме хапвали нищо от сутринта, задържахме се доста време на трапезата. Погълнатият в мислите си Холмс веднъж-дваж се приближи до прозореца и надзърна любопитно навън. През стъклото се виждаше мръсният двор. В дъното му имаше ковачница, където работеше един оцапан със сажди хлапак. От другата страна беше конюшнята. След една от тези разходки Холмс седна отново, но изведнъж скочи от стола си с гръмко възклицание.