Читать «Малчугана» онлайн - страница 4

Набрах текста, включих служебния канал и предадох всички съобщения в един импулс. След това зарегистрирах радиограмите и изведнъж се сетих, че и аз трябва да изпратя първия си отчет. То пък един отчет… „Група ЕР-2, строителни работи по стандарт 15, изпълнение еди-колко си процента, дата, подпис.“ Край. Наложи се да стана и да отида до моя пулт, за да погледна графика на изпълнението, и сега разбрах защо изведнъж ми хрумна за отчета. Работата не беше в отчета, просто аз, изглежда вече един достатъчно опитен кибертехник, бях почувствувал прекъсването, дори без да видя и да чуя нещо: Том пак ни в клин, ни в ръкав, както и вчера, беше спрял. Както и вчера, аз раздразнено натиснах клавиша за контролно повикване: „Какво има?“ Както и вчера, сигналът за прекъсване веднага угасна и светна рубинената светлина: „При нас всичко е наред, изпълнявам задачата. Има ли нови указания?“ Аз му дадох указание да възобнови работата си и включих видеаекрана. Джек и Рекс работеха усърдно, Том също тръгна, в първите секунди някак странно, почти на една страна, но веднага се оправи.

— Е, братле — казах на глас, — ти май си ми преуморен и ще трябва да те почистя. — Надникнах в работния дневник на Том. Трябваше още тази вечер да му се извърши профилактика. — Хайде, до вечерта все ще изкараме, нали?

Том не възразяваше. Известно време гледах как роботите работят, а после изключих видеоекрана: айсберг, мъгла над блатото, тъмни скали… Искаше ми се да мина без подобна гледка.

Все пак изпратих отчета и веднага се свързах с ЕР-6. Вадик моментално отговори, като че само това е чакал.

— Е, как е там при вас? — попитахме се един друг.

— При нас е нормално — отговорих аз.

— При нас гущерите изпукаха — съобщи Вадик.

— Ама че сте и вие — казах — предупреждаваше ли Комов, любимият ученик на доктор Мбога: не бързайте с влечугите.

— Че кой бърза с тях? — възрази Вадик. — Ако те интересува мнението ми, тук те просто няма да оживеят. Жега е!

— Къпете ли се? — попитах със завист.

Вадик помълча.

— Топим се — каза без желание. — От време на време.

— Защо така?

— Пустинно е — отговори Вадик. — Като в кошмарно голяма вана… Ти не можеш го разбра. Един нормален човек не може да си представи такава кошмарно голяма вана. Проплувах около пет километра, отначало всичко беше добре, но после изведнъж като си представих, че това не е басейн, а океан! И освен мен в него няма нито една жива твар… Не, старче, не можеш да го разбереш. Едва не потънах.