Читать «Малчугана» онлайн

Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

Малчугана

Глава първа

ТИШИНА И ПУСТОТА

— Знаеш ли — каза Мая, — имам някакво глупаво предчувствие…

Стояхме до глайдера, тя гледаше под краката си и ровеше с ток замръзналия пясък.

Какво да й отговоря? Нямах никакви предчувствия, но, общо взето, тук и на мен не ми харесваше. Присвих очи и се загледах в айсберга. Той се издигаше над хоризонта като гигантска захарна буца, като ослепително бял нащърбен зъб, много студен, много неподвижен, много плътен, без каквито и да е живописни блещукания и преливания — ясно беше, че както се е врязал в този плосък и беззащитен бряг преди сто хиляди години, така и ще остане да стърчи тук още толкова, напук на своите събратя, които плаваха без посока в открития океан. Гладкият сиво-жълт плаж, обсипан с милиарди искрящи люспи скреж, се разстилаше до него, а вдясно беше океанът, оловносив, лъхащ на застинал метал, покрит с леки вълнички, черен като туш на хоризонта и неестествено мъртъв. Отляво, над горещите извори и над блатото, се стелеше сива напластена мъгла, зад която смътно се долавяха настръхналите хълмове, а по-нататък бяха струпани отвесни тъмни скали, покрити със снежни петна. Скалите се простираха покрай брега, докъдето ти стигнат очите, а над тях в небето — безоблачно, тъжно, ледено сиво-виолетово небе — изгряваше малкото нетоплещо лилаво слънце.

Вандерхузе излезе от глайдера, веднага дигна на главата си кожената качулка и дойде при нас.

— Готов съм — съобщи той. — Къде е Комов?

Мая леко повдигна рамене и дъхна върху замръзналите си пръсти.

— Сигурно ей-сега ще дойде — каза тя разсеяно.

— Днес накъде отивате? — попитах Вандерхузе. — Към езерото ли?

Вандерхузе повдигна леко глава, изду долната си устна н сънливо ме погледна с присвити очи, като изведнъж ми заприлича на стара камила, но с бакенбарди на рис.

— Скучно ти е сам тук — произнесе съчувствено той. — Но ще трябва да потърпиш, как мислиш?

— Мисля, че ще трябва.

Вандерхузе отметна още по-назад главата си и със същата камилска надменност погледна към айсберга.

— Да — с предишния тон каза той. — Много прилича на Земята, но не е тя. В същност тук се крие цялата ни беда при планетите от земен тип. Човек през цялото време се чувствува излъган. И ограбен. Но и с това може да се свикне, ти, Мая, какво мислиш?

Мая не отговори. Днес беше съвсем тъжна. Или, напротив — сърдеше се. Но при нея подобно състояние не беше рядкост, то й допадаше.

Леко, сякаш млясна, отзад се отвори мембраната на люка и върху пясъка скочи Комов. Бързо, в движение затваряйки ципа на кожуха си, той дойде при нас и енергично попита

— Готови ли сте?

— Готови сме — отвърна Вандерхузе. — Къде ще ходим днес, Генадий? Пак ли на езерото?

— Да — проговори Комов, като си оправяше ципа под брадата. — Мая, доколкото разбрах, днес вие имате квадрат шестдесет и четири. Моите координати са: западният бряг на езерото, кота седем, кота дванадесет. Програмата ще уточним по пътя. Попов, моля изпратете радиограмите, оставих ги в кабинета. Връзка с мен — чрез глайдера. Завръщане в осемнадесет нула нула местно време. В случай на закъснение ще предупредим.