Читать «Малчугана» онлайн - страница 3

Но и да се спазва не е интересно. На която и да е порядъчна биологично активна планета за нищо на света не бих стоял така, с ръце в джобовете, на третия ден след кацането. Щях да се разкъсвам от работа. Регулиране, пускане и всекидневен контрол на пазача-разузнавач. Организиране около кораба — и около строителната площадка също — Зона на абсолютна биологична безопасност. Осигуряване на споменатата ЗАББ при нападение изпод земята. Всеки два часа контрол и смяна на филтрите — външните бордови, вътрешните бордови и личните. Създаване на хранилище за закопаване на всички отпадъци, в това число и на използваните филтри. На всеки четири часа стерилизация, дегазация и дезактивация на управляващите системи на кибернетичните механизми. Контрол на информацията на роботите от медицинската служба, действуващи извън пределите на ЗАББ. И още какви ли не дреболии: метеолорогични сонди, сеизмично разузнаване, спелео-опасности, тайфуни, лавини, кални водопади, карстови срутвания, горски пожари, вулканични изригвания…

Представях си как в скафандър, потен, не спал, зъл и вече леко затъпял, промивам нервните възли на дебелака Том, а пазачът-разузнавач виси над главата ми и с упоритостта на идиот за двадесети път ми съобщава, че под чепатото дърво се е появила страшна петниста жаба от неизвестен за него тип, а в наушниците писукат тревожните сигнали на страшно развълнуваните роботи от медицинската служба, открили, че еди-кой си местен вирус дава нестандартна реакция на пробата на Балтерманц и следователно теоретически е способен да пробие биоблокадата. Вандерхузе, който както подобава на един лекар и капитан, си стои в кораба, загрижено ми съобщава, че има опасност да бъдем погълнати от тресавището, а Комов с ледено спокойствие ми казва по радиото, че двигателят на глайдера е изяден от дребни насекоми, нещо като мравки, и че в момента те опитват със зъби скафандъра му… Ох! Впрочем на такава планета не биха ме взели. Взеха ме именно на тази, за която липсват инструкции. Тъй като няма нужда от тях.

Пред люка малко се забавих, почистих полецналите по подметките песъчинки, постоях известно време, сложил ръка на излъчващия топлина борд на кораба, и натиснах с пръст мембраната. В кораба беше също тихо, но все пак това беше една домашна тишина, тишината на празен и уютен апартамент. Свалих кожуха и отидох направо в кабината. Не останах пред моя пулт — и без това беше ясно, че всичко е наред — затова веднага седнах пред радиостанцията. Радиограмите бяха на масата. Включих шифратора и започнах да набирам текста. В първата радиограма Комов съобщаваше на базата координатите на предполагаемите лагери, отчиташе се за рибките, пуснати вчера в езерото, и съветваше Китамура да не бърза с влечугите. Всичка дотук беше горе-долу разбираемо, но от втората радиограма, адресирана до Централния информаторен пункт, разбрах само, че на Комов са му крайно нужни данните за игрек-фактора при двунормален хуманоид с четириетажен индекс, състоящ се общо от девет цифри и четиринадесет гръцки букви. Това беше плътна и непроницаема висша ксенопсихология, от която аз, както и всеки нормален хуманоид с индекс нула, не разбирах нищо. Пък и не беше нужно.