Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 234

Глава деветнадесета

Истински бой обаче не се получи. Всъщност, постреляха малко наляво-надясно. И в пещерата, и в коридора, докато се доберат до повърхността — към слънцето, към въздуха, към своите. Язон обаче усещаше абсолютно отчетливо: някаква неведома сила ги тласка напред. Именно тласка: без да се опитва да ги убие, а тактично ги избутва, изблъсква от себе си, жертвайки отделни дребни организми от типа на ланмари и урченоиди и прощавайки на хората безсмислените убийства.

Пръв изплува на повърхността Кърк, отбеляза си, че канонерката виси на същото място над водата, и заповяда на всички да тихичко да се качват на борда на десантния си кораб.

А там ги посрещна Стан, който им съобщи тържествено, че временно заспалите пирянски организми, приспали вниманието на врага, внезапно се нахвърлили като бесни и след като проявили чудеса от неистова злоба, изтребили всички флибустиери до крак, до последната ракета, до последната бойна единица на всякаква бойна техника. Никой не бе успял дори да излети.

— Беше красиво — каза Стан. — А ние, между другото, вече бяхме готови да влезем в бой с агресора. Но зверовете ни изпревариха. И тогава решихме да не се намесваме в съревнованието. Така ни заповяда Рес, и дори Бручо го подкрепи. На едно от най-кратките си в историята спешни съвещания пирянците задружно решиха да не се намесват в тази борба. Прощавай, Кърк. На всички им се живее. Дори и на обитателите на Света на смъртта. Много ни е жал за четиримата загинали с Клиф, но е нелепо да мъстим за тях с цената на нови жертви. Особено сега, когато вместо нас воюват бившите ни врагове — чудовища и мутанти.

Кърк бе загубил ума и дума, потресен от такива откровения от устата на Стан, който беше не само учен, но и истински гражданин, „тенекеджия“, както биха казали по-рано обитателите на джунглите. Възпитани в духа на вековните традиции, той се считаше открай време на най-яростните привърженици на войната до победен край. Видно беше, че Пир бе претърпял голяма промяна. И продължаваше да се променя. Кърк само вдигна рамене и някак удивително безпомощно огледа хората, съпровождали го при последната, най-странната в живота му бойна операция.

— И накъде ще полетим сега? — запита Язон, обръщайки се на първо място към най-старшия от присъстващите.

Кърк обаче още не бе успял да помисли върху проблема, когато се обади Стан:

— В Отворени, мисля.

— Не — възрази решително Язон. — Отначало искам да поговоря с Морган. Ето го, само на две крачки от нас е.

Оказа се обаче, че канонерката отдавна виси в автоматичен режим. Генераторите на гравитонното поле безжалостно изразходваха много скъпата химическа енергия на така наречените безотходни акумулатори, които в процеса на работата си отделяха още и дихателна азотнокислородна смес. А що се касаеше до екипажа, на този военен кораб не можаха да открият никого освен шест флибустиерски трупа. Нещастниците бяха загинали от ухапванията на отровни комари, успели внезапно да се промъкнат през неплътно затворения шлюз. Как беше станала цялата работа, дали в резултат на разхайтеност или поради зла умисъл, остана неясно. Очевиден беше само фактът, че самият Хенри Морган беше съумял да напусне канонерката.