Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 235

Обаче Язон и Мета искаха да се видят именно с Морган, така че по-нататъшният им маршрут сега минаваше през орбитата, където около родната на Мета планета се въртеше могъщият линеен кръстосвач „Конкистадор“, който до известна степен вече също имаха за свой. Кърк веднага заяви, че при такава ситуация няма намерение да ги изоставя, Стан се присъедини към мнението му. Язон нямаше възражения, Мета още по-малко. За капак и Арчи поиска да го вземат със себе си. За юктисианеца новите знания винаги бяха по-важни от собствената му безопасност. Понякога на Язон му се струваше, че заради удовлетворяването на научното си любопитство младият учен беше готов да не яде, да не пие и дори да не диша. Грях беше да не вземат със себе си такъв човек, още повече, че Арчи резонно забеляза:

— Отиваме не да се бием, нали?

Бой не бой, но все пак предпочетоха да продължат с пиратската канонерка. Придвижването със свой транспорт беше по-опасно. Знаеше ли човек какво ще им дойде на ума на ония там, на „Конкистадор“? Макар и Стан да уверяваше, че флибустиерите напълно са капитулирали и цялото околопланетно пространство на Пир е тъпкано с полицейски патрулни катери.

Шлюзите отвори Хауърд, който още от Ямайка се бе отнасял към Язон като към роден брат. Истински късмет.

— Тони, отговори ми честно, — доверително произнесе Язон, обгръщайки го за раменете, — готов ли си както и по-рано да играеш с мен срещу Морган?

— А, против него вече не е интересно да се играе — заяви Хауърд.

— Е, не бързай, брател! — усмихна се Язон. — Докато Морган е жив, той е опасен. А иначе нещо интересно да се е случило на кораба в наше отсъствие?

— Е, какво се правиш, че не знаеш? — не му повярва Хауърд. — Кръстосвачът на практика е завзет от Специалния Корпус, на всички основни точки стърчат агентите му.

— Ясно — каза Язон. — Но ти можеш ли да ми гарантираш, че нито един флибустиер няма да офейка оттук и корабът няма да изчезне от орбитата на Пир, докато ние с тебе не му разрешим?

Хауърд сериозно се замисли, явно преценявайки възможностите си. После запита с достойнство:

— А какъв ще ми е кярът на мен от цялата работа?

— А това после ще го уточняваме. Сега на първо време обещавам да ти запазя живота — каза Язон.

— Хм, живота ми вече е гарантиран от Специалния Корпус — измърмори под носа си Хауърд.

— Какво, какво? — не повярва на ушите си Язон. — Виждаш ли тия хора, дето са до мен? Решат ли да те убият, никакъв Специален Корпус няма да ти помогне. Защото те са пирянци.

— Добре де, нека да е твоето! — насила се усмихна Хауърд. — Специалният корпус са съвсем специална категория, а твоите приятели са просто обикновени хора.

— Нима още не си разбрал, че пирянците не са обикновени хора? — Язон го взе под ръка Мета и се приближи плътно до Хауърд. — Морган ме уверяваше, че две очи за пирата са си чист разкош. Днес обаче виждам, че на теб и едно ти е много. Мета, напомни му как беше тогава…