Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 236

— Няма нужда — каза бързо Хауърд, който беше природно схватлив, — съгласен съм. — Ще направя така, че нито един човек без мое знание да не може да излезе. А пък да застопоря кораба — никакъв проблем. Аз наистина разполагам със сериозни пълномощия. Можеш да ми повярваш, Язон, ще работя само за вас.

— Ще се опитаме да ти повярваме, Тони. Но ако ни излъжеш… Ох, където и да те намеря, ще те докарам да умираш тук, на Пир. А частта умиране тук е богата с варианти!

— Всичко ми е ясно, друже — произнесе някак много просто Хауърд, и Язон изведнъж се уплаши, усетил нещо като симпатия към стария убиеци и грабител. — Всичко разбрах. Отивайте сега в голямата зала. Морган е там. А иначе ние чакаме Бервик. Всяка минута ще е тук. Висшият съвет го е упълномощил да решва съдбата ни.

— Вашата съдба — счете за нужно да подчертае Язон. — Нашата си е наша грижа.

Може би Хауърд, а може би и Бервик бяха предупредили охраната на кораба да не закачат пирянците. Никой никъде не ги спря, и те безпрепятствено стигнаха до голямата зала, където в този момент наистина се намираше Морган.

На обзорния екран мержелееха сега звездите от нощното небе на Пир, чиято яркост се приглушаваше от близкия хладен блясък на двете големи луни — Самаса и Бесоса. Екс-капитанът, както го наричаше за себе си Язон, стоеше с гръб към вратата и или се любуваше на космическия пейцаж, или обмисляше къде да полети по-нататък. С целия си вид даваше да се разбере, че напълно бе изгубил интерес към ставащото на планетата.

При шума от стъпките им Морган се обърна и ги изгледа със съвършено спокоен поглед, сякяш произнасяйки: „Е, загубих. Всеки може да го сполети. Главното е, че съм жив. Ще полетя надругаде да си търся късмета.“

А Язон си мислеше: „Нещо ми се вижда прекалено спокоен. Навярно не разбира какво го очаква. Или, напротив, прекалено добре разбира, но знае повече от мен.“

Морган направи три крачки към тях и проговори:

— Ти ме излъга, Мухарриб. Защо?

— Ще ти отговоря — изрече с достойнство Язон, и като се обърна към пирянците, помоли: — Оставете ни сами. Няма от какво да се страхувате, а разговорът ни е прекалено личен.

Кърк сви рамене, в смисъл „ти решаваш“. Най-дълго се колеба Мета, и накрая Язон й разреши да остане. Какви тайни можеше да има от жена си?

— Хенри, аз съм играч — започна Язон с ефектна фраза. — Не биваше да го забравяш. Да, превърнах битката ни в грандиозно шоу. И какво от това? Нима е лошо? Всеки си изкарва хляба както може. Има много и най-различни интересни начини за това. Аз съм само против това да става чрез грабежи и убийства. Против смъртта съм на невинни хора. А ти, Хенри, считаш това за нормално. Ето че те заставих да играеш играта си, но по моите правила. Дадохме ти не най-добрата роля, но така се получи. Прощавай. Виждаш ли, ако по твоему да се убива и от това да се печелят пари е нормално, тогава печели чрез смъртта на собствените си приятели, а не на моите. Да, между другото, защото не игра заедно с мен във „Вселенския тотализатор“? А, да! Забравих да те известя навреме за това. Е, прощавай още веднъж. Трябва понякога да се слуша и радио, Хенри. Трансгалактическо разпръскване. Чувал ли си за такова?