Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 233

Вече след секунда всички външни датчици сочеха, че вече са извън водата, във въздуха, който е напълно пригоден за дишане. Щракна преградата на вътрешния люк, после на външния, нахлу мирисът на морето, ароматът на овошки и топлината на нагретия от слънцето пясък. Кърк пръв изскочи навън, както винаги готов за всякакви неочаквани изненади, след него стремително се плъзна Мета. Само дето се оказа, че няма в кого да стрелят. Никой не посрещаше пришълците — нито врагове, нито приятели. Но Мега позна света, в който ги беше изхвърлило.

— Това е Йолк — каза тя.

Наистина беше Йолк.

— Това е същата планета, на която ти уж си се родил — реши за всеки случай да уточни Кърк.

От дългото пътешествие на борда на „Арго“ в главата му бяха останали твъде смътни спомени, като сивокосият пирянски вожд понякога бъркаше имената на тамошните планети.

— Аха — кимна Язон. — Само дето не съм уверен, че в момента присъствието ни тук е наложително. Очевидно, „Овен“ просто е решил да ни спаси от някаква голяма беда. Във всеки случай така тълкувам тази аварийна евакуация.

— А аз предполагам — възрази и Арчи, — че той бяга, за да спаси собствената си златна кожа. Едва ли го е много грижа за нас. Само се огледайте.

Всички се огледаха. Необичайно широкото до този момент петно на рванавра се свиваше забележгимо.

— Ето какво. — Мета обобщи за всички. — Ако искаме да се върнем у дома не след година, а веднага — трябва да се гмуркаме обратно. Няма никакви време за каквито и да било съвещания на тая тема.

— Ами „Овен“? — разочаровано проточи Язон. — Пак ще го изгубим!

— Да, пак ще го изгубим. Но явно някому така е нужно — разсъди Арчи. — Все пак по-лесно е да долетим на Йолк от Пир, отколкото да се измъкнем оттук, имайки на разположение само един непокорен летателен апарат. А други варианти няма: сега с невъоръжено око се вижда, че в тази дупка Витогрогът ни няма да се промуши.

— Съгласен — проговори замислено Язон. — Само че да се връщаме за него тук няма да има никакъв смисъл. Уверен съм, че след два часа звездолетът „Овен“ ще се окаже още на някое друго място.

— Където и да се окаже, там ще го открием. Не тъгувай, Язон — утешаваше го Арчи. — Това нещо така или иначе ти принадлежи, чувствам го…

— Слушайте, за какво плямпате изобщо?! — изрева пазилият продължително време мълчание Кърк. — Вие по-добре си спомнете и си представете по-подробно къде ще се озовем след секунди. Без така уютната броня на уникалния ви кораб.

— И какво от това? — удиви се Язон. — Предлагаш да останем тук ли?

— Аз?!! — изрева с още по-страшен глас Кърк. — Имаме си скафандри с висша защита. Само да не забравите да сложите шлемовете си, учени плямпала такива. Мета ще се сети и без да й кажа, а на вас вечно трябва да ви се напомня. Там примирието отдавна е приключило. Гответе се за бой, философи такива!

И той едва ли не захвърли Язон и Арчи във вертикалната черна яма с треперещи краища, чиито даметър вече се бе смалил до един метър.