Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 232

— Ти наистина ли вече даде заповедта си? — поинтересува се Арчи. — Тогава времето изтича. Как ще се върнем обратно, ако твоите зверчета обезумеят отново?

— Та ние се намираме във вътрешността на звездолета „Овен“! — удиви се Язон. — На този кораб можеш да си пробиеш път и през цяла планета. Той е защитен от всичко на света!

— Освен от човешката глупост — проговори изведнъж Мета. — Не се ли боиш, че и нас ни очаква съдбата на Мисон?

И тримата я изгледаха с уважение и лека уплаха. Всеки си мислеше за нещо свое, припомняше си разни глупости, които бе извършил през живота си. Нали никой не е зстрахован от грешки, а те много често влекат със себе си и съдбоносни последици.

Пръв реагира Язон.

— Не, миля моя, не! — произнесе той колкото беше способно по-убедено. — Просто сега вече няма време за обяснение.

И буквално след миг наистина вече нямаше никакво време. Мислената заповед подейства.

Животинският и растителният свят на Пир се пробуди, зейна гигантската му паст, подобно на току-що пробуден човек, който не само че няма никакво желание да го занимават с каквото и да било, но и изобщо нямащ намерение да се буди. Но се наложи. И тогава от всяка „недоспала“ твар започна да се се излъчва и изтръгва такава злоба, каквато никой по-рано не можеше дори и да си представи.

На планетата не остана нито едно тихо място. Шипокрили и рогоноси, копитни рептилии и ястреби, меднозъби каймани и саблеопашати се хвърляха срещу всичко живо и неживо в страшния пламък на безогледна ярост, с отчаянието на предсмъртна агония. Флибустиерите загиваха с десетки и стотици, като мнозина от тях не успяваха дори да извадят оръжието си.

И на дъното на морето дузиноногите, ланмарите и всички останали безоки змии и мокрици също бързо се съвзеха и със страховита ярост започнаха да се хвърлят като таран върху звездолета.

Време беше да се изплават, там горе беше поне светло и по-уютно някак си без тия гърчещи се стълбове покрай стените. Но първо Язон още не беше уверен, че ще успее да дава заповеди на пирянските твари от всяка точка. Може би за тази цел трябваше да се намира точно на това място, в Епицентъра. А второ…

Именно в този момент пред тях в подводния сумрак затанцува нещо черно, абсолютно черно, по-черно и от нощта, петно. То беше огромно, както никога, и вече в следващата секунда Язон разбра, че прословутият Ослепителен Виторог неуправляемо се стреми към тази дупка. „Овен“ игнорираше всички опити за мислени заповеди на Язон. Бавно, но неотвратимо. Съпротивлението беше по принцип непреодолимо. Най-малкото на ниво физиология. А може би и общовселенските закони на физиката вече диктуваха на звездолета правилата на играта. Бавното му привличане, засмукването в мрака на рванавра беше необратимо, както въртенето на звездите и Галактиките.