Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 231

Язон разбра грешката си и с поглед нареди на Арчи: говори!

— Това е било рванавр, хиперпространствен проход, — съобщи Арчи. — Нормалните хора или навлизат в рванавра, или не го правят. Мисон се е опитал да го улови, като някакъв жив организъм. И тази нереална задача е влязла в крещящо противоречие с всички програми, заложени в паметта на звездолета. И тогава цялата енергия на злото се е изляла във вътрешността на Ослепителния Виторог. На мен повече ми харесва да го наричам така — поясни Арчи след кратка пауза, сякаш това беше най-главното сега. — „Овен“ — някак си е не удобно да го наричам така.

— Е, добре — изкоментира Мета, — аз само едно нещо продължавам да не разбирам: какво отношение към всичко това имат пирянските организми?

— Не мога да знам със сигурност, — охотно отговори Арчи, — но по всяка вероятност, Ослепителният Виторог е способен да управлява също така и пирянските твари.

— Ето, това се опитвах да ви обясня още преди половин час — проговори Язон с лекото раздразнение на страшно зает човек, на когото вече цял час пречат да работи.

И тогава Арчи му обърна внимание. Оказа се, че Язон отдавна бе престанал да наблюдава екрана за външен обзор — Кърк и Мета бяха напълно достатъчни за това — и много съсредоточено се бе втренчил в един от панелите, които хипнотично примигваха с множеството си цветни лампички. Арчи се опита също да погледне натам, но изведнъж изпита някакво много неприятно чувство. Усещането беше такова, сякаш някой бе надзърнал в подсъзнанието ти и се рови там без разрешение.

И изведнъж Язон възкликна:

— Еврика!

— Какво точно намери? — заинтересува се Арчи, единственият способен да разбере значението на думата „еврика“.

— Намерих общ език с този кораб, а значи, и с цялата планета. Ура! — тихо, но много тържествено добави Язон, а после обяви: — Обявявам триминутна готовност. Включвам всички пирянски организми на пълна мощност. Ох, с каква наслада ще доизпапкат отпусналите се флибустиери! А и с каква наслада само ще гледаме представлението оттук!

Язон остана дори удивен от себе си: никога до този момент не налюдавала такова злорадство и кръвожадност в себе си.

— Ами ако не стане? — запита изплашено шепнешком Кърк.

— Ще стане — усмихна се Язон. — Първият път „Овен“ ме послуша, когато отвори люка на външния шлюз. После го накарах да се движи и да провери възможностите на някои други системи. А после той започна да „говори“ с мен и ми показа главното си богатство — мощностите, които му позволяват да управлява цели светове.

Язон прочете върху лицата на пирянците голямо недоверие и заедно с него жестоко разочарование. Нима тази, както съвсем правилно се бе изразил Морган, консервна кутия, се бе оказала причината за трагедията, разтърсвала планетата в продължение на триста години? Причината за смъртта и погубените съдби на стотици хиляди, милиони хора. Не искаха да го повярват, и може би бяха прави по своему. Защото тогава излизаше, че преди много години някакви странни богове, долетели тук на такъв златен кораб, бяха запуснали един дяволски механизъм с человеконенавистническа природа. Пирянците никога не бяха вярвали в никакви богове, и сега нямаха намерение да стават поборници на някаква религия. А и честно казано, Язон още не бе проумял всичко докрай. Всичко, за което мислеше, беше не повече от хипотеза. Смела, оригинална, необичайна, но все пак само поредната хипотеза.