Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 227

А канонерката не беше приспособена за кацане върху вода, затова се наложи да летят на едноместна универсална совалка. Двамата с Мета обаче се побраха. Язон дори се пошегува:

— Мъж и жена — един сатана.

— Каква е тая сатана? — не разбра Мета.

— Дълго е за обяснение — махна с ръка Язон. — Всъщност исках да кажа, ние с теб действително сме като едно цяло, като един човек.

Мета се усмихна в знак на съгласие. Вече бяха във въздуха, но теснотата не им пречеше да управляват летателния апарат.

Кърк се появи точно тогава, когато трябваше. Универсалната совалка от борда на пиратската канонерка кацна на водата практически едновременно с пирянския десантен бот.

— Какво става там при вас? — забръмча гласът на Морган в слушалките. — Дръпнете се на стотина метра вляво и ще му разкажа играта на тоя пирянски задник.

— Не трябва, Хенри — помоли го Язон, — за Бога! Ще се опитаме да встъпим в преговори с този пирянин. Чуваш ли ме, Хенри? Сега вече не бива да се стреля. Ние победихме. Главната ценност е в ръцете ни, ще им диктуваме условията. А всяка престрелка само ще влоши и усложни нещата.

— Добре, Язон — процеди през зъби леко живналият, макар и не напълно, Морган. — И все пак имах предвид, само да ти потрябва огнева поддръжка, само свирни.

— Обезателно — обеща Язон, а за себе си помисли:

„О, мрак вселенски! Нима никога няма да се изтръгна от тоя негодник веднъж и завинаги! Пет пари не давам какво ще си помисли за мен. Най-важното е само да разбера къде е сега Мисон с Ослепителния Виторог. Не го ли намерим, ще изгубя всичко заложено във «Вселенския тотализатор», а това си е голяма беда!“

Когато люкът се отвори и Кърк се измъкна от десантния бот, Язон буквално се хвърли насреща му с пистолет, насочен точно към главата му. Разбира се, това беше театър предназначен за Морган. Язон рискуваше доста. Разбира се, Кърк беше солиден и вече разсъдлив човек, но пирянските инстинкти можеше да вземат връх, и тогава…

Всичко завърши благополучно. Кърк успя да се сдържи. Противопоставянето на мълчащите пистолети и искрящите от гняв очи приключи без последици. Язон и Мета се качиха на борда на пирянския десантен бот, демонстрирайки на Морган дипломатическата си победа.

Никой не се канеше да води дълги преговори. Само след минута и половина Язон и Мета се гмурнаха в океана, като махнаха с ръка на Морган. А след като влязоха във връзка с него, му съобщиха (говореше, разбира се, Язон):

— Хенри, тия тъпоглави пирянци ни разрешиха до доплуваме до Епицентъра. Никой няма да ни съпровожда. Извоювайхме си правото да доплуваме сами. В противен случай ги заплашихме, че ще унищожим заловения от нас предмет в Епицентъра. Те няма да го преживеят и са готови за следващия етап на преговорите. Обещахме им, че сме готови на отстъпки, ние изобщо много нещо им обещахме, но всъщност вече ще бъде късно за тях. Те нали нищо не знаят за прекрасния златокож и виторог звездолет „Овен“, а вътре в него вече наистина ще бъдем непобедими.