Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 228

Язон нарочно говореше бавно и витиевато, като се опитваше да отвлече вниманието на Морган, защото именно в този момент Кърк, който също бе облечен в скафандър с висша защита, същият като тези на Язон и Мета, заочна потапянето в океана от другата страна на люшкания от вълните десантен бот.

Оказа се, че не само Кърк. Вече в подводния коридор срещнаха и Арчи Стоувър.

— Ти пък къде с мъжете? — запита го Язон, без да се бои, че може да го обиди.

— Знаеш ли, втори такъв шанс няма да имам. Нулева активност на пирянските организми — това е нещо изумително. Длъжен съм да разбера природата на този феномен. Кърк също беше против, но аз по-добре да умра, отколкото да се откажа от тази толкова рядка възможност.

— Добре, момчета, напред — изкомандва Язон. — Очакват ни куп интересни неща.

— Точно същото немного отдавна разказваше и на Мисон — забеляза Мета.

— Не е за чудене — отвърна той. — Нали плуваме по следите му. А всички, които вярват в суеверия и тайнствени съвпадения, моля да се върнат докато не е станало късно. Това е научна експедиция, а не спортен турнир.

— Възразявам — каза Кърк. — Арчи е на научна експедиция, а за нас тримата войната още не е завършила.

Язон реши да не спори, още повече, че вече бяха преплували почти целия подводен тунел, без да срещнат и най-малката съпротива. Приближаваха същата онази страшна зала без стени и таван, при щурма на която преди много години пирянците бяха загубили двайсет и пет души. Днес това не беше щурм, а някакво бълнуване на психар. Затова и Кърк се чувстваше съвсем неуютно, въпреки дългоочакваната и радостна, общо взето, среща с Язон и Мета.

През последните години той се бе научил да вярва на Язон, но странната, добита с чужди ръце победа, не просто озадачаваше, тя направо го караше да бъде нащрек. Не вярваше той в такива победи. Пирянските твари, които можеха да се изтребват с голи ръце, безнаказано да вкарват в клетки, давят във водата и изгарят в огъня — това беше истински абсурд.

Нещо излизаше извън всички рамки на нормалните представи, а неизвестното, неприятното, необяснимото винаги плаши и във всеки случай не обещава нищо добро. Според представите на Кърк, накрая на финала трябваше да ги очаква страхотен провал, нов отчаян щурм с невиждана до гозимомент ярост, страховито настъпление на врага по всички фронтове. За всичко друго у пирянина просто не достигаше фантазия.

— Язон, — запита Кърк, — как мислиш, това поредното временно примирие ли е?

— Не — отвърна кратко той.

— Ето, мисля си, че това е някакъв сън или халюцинация. И много скоро тази сила, която е хипнотизирала всички пирянски организми, ще отлети като облак, закрил за минутка слънцето, и тук всичко ще върне към предишното си съществуване.

— Интересни разсъждения, Кърк, но ти не ме остави да довърша. Това не е временно примирие, това е нещо съвсем друго. Някой е успял да открие средство, с което управлява всички пирянски твари. Примирието може да се окаже вечно. Но за късмет днес то не ни е много от полза. Не обичам да губя, Кърк, и ще намеря начин да ги накарам да се подчиняват именно на мен.