Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 226

— Тия уроди престанаха да нападат — докладваха едни.

— Всичкото звер се покри — докладваха втори.

— Това е пълна капитулация — осмеляваха се даправят изводи трети.

„О, високи небеса! — възкликна мислено Язон. — Нима интуицията този път ми измени? И аз, самият аз им подсказах пътя към победата?“

— Язон — подмилкващо проговори Морган, — разбираш ли изобщо какво става тук?

— Смея да се надявам, че да. Ние победихме. По-нататъшната съпротива на планетата Пир е невъзможна.

— Да допуснем — каза Морган. — Но къде е тогава Мисон? Къде е аукснис жверис? Къде е накрая обещаната от теб безценна вещ?

— Всичко е там в пещерата — невъзмутимо отговаряше Язон. — И сега вече няма никакъв плоблем да върнем този звездолет на борда на „Конкистадор“. А това, че Мисон е пипнал предназначената за нас плячка няма и съмнение, та нали именно и затова прекратиха съпротавата по цялата планета.

Морган го изгледа с недоверие. Откъде можеше да знае, че Язон в момента говореше почти чистата истина. Почти. Защото на практика Язон нямаше никаква представа за каква плячка става дума. Но връзката между постъпката на Мисон и капитулацията на Пир беше повече от очевидна. Хвърлянето на атомни бомби върху Епицентъра се бе оказало повече от глупаво, а виж, въздействието на част от арсенала на „Овен“ се бе оказало далеч по-ефективно.

— Значи той сега ще се върне, така ли? — запита Морган.

— Трябва да се върне — отвърна Морган.

— Тогава защо го няма още?! За това време можеше да се върне три пъти.

Язон погледна часовника си и изящно го поправи:

— Два пъти.

— Какво значение има броят? — озлобено изригна Морган. — Нещо ми се виждаш прекалено спокоен, друже. Имай предвид, че акодо пет минути Пиер не се върне, отиваш лично да го измъкнеш оттам.

— И ще отида — отвъна му спокойно Язон. — Аз така и така съм решил да влизам там. Само че бих предпочел да го направя с Мета. Имаш ли възражения?

Морган мълчеше изумено.

— Ти не разбираш, Хенри. Опасността повече не съществува. Нито на сушата, нито в морето, никъде. Разреши ми по този повод да изпием по чаша бренди и стрелнем в небесата от най-тежкото оръдие на тази канонерка. Имало е на времето една такава древна традиция да устройват салюти по случай победата.

— Знам — изсумтя Морган. — Нали постоянно го правим. Защото почитаме древните традиции. Давай салют! А аз отивам за чашите.

Язон даде девет изстрела, като точно гледаше да спазва паузите между отделните гърмежи.

Това беше условения знак между него и Кърк.

Глава седемнадесета

За гмуркането Морган предложи да използват батискафа, но Язон възрази:

— Не е необходимо, трябва, сега можем спокойно да проникнем там в скафандри. Те са ни достатъчни за защита срещу обикновените опасности. А необикновените вече приключиха. Как е възможно да не го разбираш, Хенри? Освен това се налага да сме максимално подвижни…

— Аз вече нищо не разбирам — изсумтя Морган. — Давай, прави, както си знаеш.

„Да, който воюва на Пир, той също се превръща по душа пирянин. Ето и старият Морган вече не може да си представи, че повече няма да изтребва местни чудовища. Капитулацията на врага направо му изби почвата под краката. Така не се е чувствал дори и при най-големите загуби в жива сила.“