Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 229

Язон така се увлече, търсейки аргументи за Кърк, че малко остана да се изтърве за опасната тема. Нали не биваше да разказва на пирянския вожд за „Вселенския тотализатор“, едва ли беше сега най-подходящият момент. Има време, ще научи. А сега най-добре да научи главното.

— Не е достатъчно да се спрат животните — говореше Язон, — трябва освен това да изясним и механизма за това спиране. Ето, в това е работата. Искам да се науча включвам и изключвам тази адска машина, да я управлявам. Разбираш ли? Изобщо нямам намерение да се връщаме към предишното състояние на нещата. Стига толкова безсмислени жертви. Колко години вече воювате с Пир? Даже и аз вече им загубих броя.

— Внимание! — даде сигнал Арчи, прекъсвайки разговора им, и Кърк не успя да отговори. — Светлина отпред!

— Ето го! — почти извика Мета. — Нашият звездолет „Овен“!

Глава осемнадесета

Лесно проникнаха вътре. „Овен“ се подчиняваше на мислените заповеди на Язон както никога досега. Може би, след като бе изгубил един стопанин, този полужив организъм-механизъм веднага си търсеше нов. А той все пак бе изгубил предишния си стопанин.

Мисон лежеше в пилотското кресло, бледносин, а от ъгълчетата на устата му се стичаше черна струйка кръв, вече засъхнала. Тримата други флибустиери изглеждаха по същия начин. Решиха да не хвърлят труповете на рибите: нека пиратите си ги погребат по техния си обичай. Отнесоха четирите трупа в опашния отсек, който беше отделен от основното помещение. След това се върнаха към слабопонятния пулт за управление, седнаха в полукръг, гледайки в обзорния екран, и се замислиха.

Какво е било способно да убие стария Мисон и тези безумно смели бойци? Можеха само да гадаят. Та нали „Овен“ дейстивтелно не пропускаше вътре никакви излъчвания. И дори резките промени в гравитационното поле не представляваха заплаха за намиращите се във вътрешността на звездолета. С външния свят Мисон и командата му се свързваха само посредством пси-транслатори, предаващи ауидо, видео и други видове информация. Ето, по тези канали очевидно бе дошла и смъртта при тях. Та нали телепатичните вълни на ненавист, бидейки концентрирани в една точка, можеха да унищожат всяко живо същество с невероятната сила на чисто физическото си въздействие.

Очевидно Мисон бе извършил нещо абсолютно недопустимо от гледната точка на „стопаните“ на Епицентъра и си бе платил за това. Той се беше опитвал да залови нещо или някого и поради това бе дръпнал лоста върху вътрешната стена на звездолета от дясната си страна. Защо го беше направил? Та нали, както още отдавна твърдеше Стан — между другото, специалист от галактическо ниво в областта на електрониката и системите за връзка — всички тези лостове, тумблери и бутони във вътрешността на звездолета „Овен“ — си бяха чиста бутафория?

„Управлението на кораба е въпрос на ексклузивния песводментален контакт с най-сложните системи от втори екстравиртуален клас на принципа на стохастическото регулиране на процесите на релаксация на мисълта.“ Такава фраза бе родил веднъж Стан; Арчи искрено се бе възхитил на точността на формулировката й, а Язон, който не бе разбрал нищо, бе помолил да му повторят думите и специално бе научил наизуст цялата тая абракадабра, за да може от време в различни компании да я цитира, правейки се на голям умник.