Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 225

— Ами ако край няма? — съвсем резонно запита Мисон.

Морган потръпна от такъв страховит въпрос, който сякаш бе изригнала черната бездна, и се обърна към замълчалия Язон.

— Хей, брател, какво трябва да види там? Обясни ни конкретно.

„Ето, това е — помикли Язон, — щом един флибустиер те нарича брател и те моли да обясниш конкретно, значи вече за него си напълно свой. Сега в никакъв случай не може да се бяга от отговора, да се прави човек на глупак. Остава ми да импровизирам. Какво пък, не ми е за пръв път.“

— Пиер, чувате ли ме? Мисля, че сега трябва да намерите нещо, което притежава свойствата на абсолютно черно тяло. То е там, в дълбината, няма начин да не го забележите…

Защо беше казал точно това? Интуиция? Навярно интуиция…

А звездолетът през това време вече навлизаше в просторната пещера, като прожекторът или бе угаснал, или светлината му потъваше нацяло в пустотата, затова пък цялата грапава повърхност неочаквано засия с жълто-оранжева топла светлина. Обаче мърдащата навред нечиста сила при това, колкото и да изглеждаше странно, се превърна в мъртвешко-синя. Дебелите, сякаш колони на древен храм, стволове се сгърчваха в спирали, трепереха, вибрираха, израстващи отникъде и порастващи наникъде.

И в този момент Язон усети небивало, чудовищно по силата си давление от злоба, сякаш пси-бариерата в мозъка му и златният корпус на звездолета за известно време се превърнаха в едно цяло. Напрежението растеше, и това не можеше да не продължава безкрайно дълго. Още повече, че „Овен“ продължаваше движението си в дълбините на пещерата.

— Виждам!!! — закрещя изведнъж Мисон с глас, обзет от възторг и ужас. Това беше гласът на безумец. — Сега ще го уловя…

Натискът върху мозъка на Язон в този момент отслабна, да не каже, че изчезна напълно. А всички камери едновременно изчезнаха от строя. Очевидно, същата участ постигна радиоантените, звуковите датчици, и дори пси-транслаторите. Тоест всяка връзка със звездолета „Овен“ прекъсна напълно.

Малко по-късно, когато двамата с Морган превъртаха предвидливо направения запис на една камера във вътрешността на „Овен“, успяха да видят че за някакъв миг преди настъпването на абсолютния мрак и тишина Мисон бе протегнал ръка и дръпнал някакъв лост. На Язон този лост не говореше нищо, а и нямаше как, защото и той самият не знаеше за какво служи. Но последните думи на Мисон: „Сега ще го уловя…“ обясняваха много. Само че кой кого бе уловил?

След като внимателно проучиха записа, те пробваха да се свържат с външните видеодатчици на звездолета. Безполезно. Нямаше никакъв сигнал. Тогава Морган превключи на информация от други точки на планетата. Полиекранът на канонерката позволяваше да се показват едновременно само четири фрагмента, и се наложи доста дълго да превъртат кадър по кадър, преди да стане съвършено ясно: военните действия бяха прекратени на цялата територия на Пир.

Язон не вярваше на очите си, не искаше да вярва. Но фактът си беше факт.

Морган влезе във връзка с някоалко произволно избрани командири на звена, като ги запита какво става.