Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 224

— С Бог напред! — каза Морган.

Мощният лъч на прожектора изтръгваше от мрака грапави стени, облепени от рачета, водорасли, дребни членестоноги. А отпред зееше все същият зловещ черен провал. Местното население се оказа по-свирепо — и как по-точно да се нарече? — безпринципно, що ли. За тях вече нямаше нищо свято. Дори непробиваемото по определение златно покритие тук го имаха за някакъв съвсем обикновен обект за нападение. Тварите атакуваха, запълвайки целия екран, после се отдръпваха, сразени от защитните системи, отново нападаха, и само по отчетливо предаваните звуци можеше да се съди за действителното им количество. Количеството беше порядъчно, докато виж, качеството…

Язон не знаеше как да охарактеризира тази мерзост, просто до този момент не се беше сблъсквал с подобни видове. Много вероятно би било Бручо с интерес да ги внесе в своя вече толкова години изграждан класификатор: безоки змиевидни риби с акули пасти, безоки костенурки с по четири зъбати глави вместо крака и две хищни пипала вместо глава и опашка, безоки членестоноги уроди, напомнящи въшки и мокрици с размер на голям пес. Ставаха все повече и повече! Колко позната картина!

Язон нямаше намерение да проверява интензивността на телепатическата вълна, не му се щеше да подлага на излишни изпитания издръжливостта си, силите му трябваха за после. Той отрано бе изградил една мощна пси-бариера в ума си по една отдавна отработена собствена методика. В случай на възможен контакт щеше да се наложи да я изключи, разбира се. Но само в такъв случай! Нали изпитанието обещаваше да бъде особено нелеко.

Звездолетът с мляскане, пляскане, скърцане и стържене си пробиваше път сред налитащите от мрака ята безоки нечисти сили, и Язон вече се догаждаше как ще свърши това. Епицентърът можеше да се намира под земята, под водата, в облаците, дори и в междузвездното пространство — и все щеше да си бъде Епицентър. Огромна зала с губещи се в мрака стени и таван, а над изхода от тесен коридор вечно шаващите гигантски и страшни стъбла, а може би червеи или корени, или пипала, излъчващи ненавист в сгъстен вид. И потокът от тази ненавист ще бъде толкова мощен, че преградата, която Язон бе поставил за себе си, най-вероятно нямаше да издържи.

През време на придвижваването им по тунела прожекторът описваше кръгове, и в един определен момент стана много ясно: къде се намират краищата на стените, къде — изходът в голямата чернота, в която и на най-мощният лъч беше съдено да се изгуби.

— Какво трябва да открия? — запита изведнъж Мисон, и в гласа му отчетливо прозвуча паника, той явно не искаше да продължава напред.

— Не знам, Пиер — някак си виновно откликна Морган. — Първо трябва да видя всичко до край.