Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 223

„Така че и ти няма да можеш да се възползваш от максималните мощности, Мисон, ще ни прощаваш.“

Това не го произнесоха на глас, разбира се, запазиха си мисълта за себе си. Виж, при системите за връзка помогнаха за оптималната им настройка. Все пак искаха да станат свидетели на всичко, което предстоеше да се случи в Епицентъра.

Събирането и подготовката отне не повече от час. Тримата флибустиери, придадени към Мисон в качеството на охрана и подкрепление, пристигнаха десет минути преди старта. Морган не бе счел за необходимо да ги инструктира подробно. Стигнеше ли се до бой — щяха да се бият. Останалото вече касаеше само един крайно ограничен кръг от доверени лица.

— Знаеш ли, Язон — мечтателно проговори Морган, — ако те се върнат с плячката, аз дори няма да завладявам планетата. Притрябвала ми е, да изгори в плазма дано! Макар и да зарових толкова от момчетата си тук, няма да им мъстя. Ще отлетим да завоюваме нови светове. Съвсем нов. Съгласен ли си?

— Съгласен — отвърна Язон и сякаш между другото хвърли поглед към Мета, боейки се да не реагира по неподходящ начин.

А Мета сякаш дори и не бе чула разговора им. Тя изучаваше с жив интерес дюзите на „Овен“, сякаш ги виждаше за пръв път.

Глава шестнадесета

Дузиноноги, ланмари и гигантски урченоиди със стърчащи игли повече от мет се държаха много странно. Отначало инстинктивно се хвърляха срещу непознатия обект, нарушил неприкосновеността на изконно принадлежаща им акватория, но после, сякаш усетили нещо, признаваха чужденеца за свой и предпочитаха стремително да се отдалечат. Мисон не полагаше никакви усилия да разгонва подводните зверове, за което съвсем искрено бе доложил на Морган. Той въобще се занимаваше само с това, да разърта кораба с мислени команди — вътре нямаше нищо дори далечно наподобяващо щурвал — и се движеше строго по пси-пеленга в пълно съответствие с препоръките на Язон. Проходите между кораловите рифове често се оказваха теснички за габаритите на звездолета, но и тук нищо не се искаше от Мисон. Противометеоритните оръдия се включваха автоматично и превръщаха в прах бодливите монолити, която дълго се кълбеше по дъното. Видимост в тази обстановка нямаше никаква, но пси-пеленгът нито веднъж не подведе: източникът на телепатичните вълни на ненавист беше вече съвсъм близо.

Накрая Язон ги посъветва да спрат. Морган преведе това пожелание във формата на заповед, и когато постепенно цялата мътилка се утаи, предните камери на „Овен“ зафиксираха достатъчно широк вход в подземната пещера. Тъмнината, която чернееше вътре, изглеждаше по-мастилена и от междузвездната.

— Господа — обади се Мисон, — а вие уверени ли сте, че този ваш златен кораб действително защитава от всички видове излъчвания?

— Абсолютно съм уверен, Пиер. Пробвали сме го. И ще ви кажа и още нещо: златното покритие защитава срещу струята дори и на високотемпературната плазма, от ядрени реакции и директното въздействие на молекулярните деструктори. Всъщност, на този кораб може да се потопите не само в гърлото на вулкан, и във вътрешността на която и да е звезда! Така че по-смело, маестро. Включвайте най-мощния прожектор, и напред! Там има много интересни неща.