Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 217

Язон повече не се оплакваше от болки в главата, само кръвта отчяно биеше в слепоочията. А виж, Мета изведнъж се хвана за челото, а после започна яростно да масажира слепоочията си.

— Какво, и теб ли те удари? — запита Язон.

— Аха, — отвърна тя. — Дай ми някакво хапче. Какво пиеш в такива случаи?

Глава петнадесета

— И какво беше това? — проговори Морган сякаш в пространството, когато вече се издигнаха в околопланетна орбита.

Отговори му все пак Язон, изобразявайки пълна невъзмутимост.

— Нищо особено.

— И ти ли така считаш? — бързо запита Морган, обръащйки се към Мета.

— Не съвсем — каза тя. — Мисля, че в това туловище са събрани последните сили на аборигените.

— Виж ти! Значи, сега ще си имаме работа с хора. Е, какво пък, това опростява нещата!

— Или ги усложнява — философски забеляза Язон.

— Искаш да кажеш, че пак ще ни нападат с изригвания на псевдовулкани? Това са смехории, детска игра! — Морган видимо се развеселяваше с всяка измината секунда. — За всеки един такъв вулкан винаги ще се намери и антивулкан, особено у нашия Мисон. Между другото, с онази система вече си изяснихме как стоят нещата. Знаеш ли кой ни посрещна тук миналия път? Един страж-робот с плазмено оръдие!

Язон за пореден път с уважение отбеляза високата квалификация на Мисон.

— Виж, при постоянно мутиращите зверове не можеш да свариш да им излизаш насреща с антизверове — продължи Морган. — Така че, Язон, по-нататък все пак ще ни бъде по-лесно. Хайде да видим какво има на обзорния екран.

Морган беше в такова приповдигнато настроение, че в някакъв момент Язон действително помисли, дали наистина Светът на смъртта не е претърпял поражение. Ами ако и на останалите екрани царува пълна тишина? Или по-точно, ако са изпълнени с полуделите от радост флибустиери, издаващи диви вопли и стрелящи от всички видове оръжие във въздуха и захвърлящи шапките си…

В кабината се върна печално замисленият Хауърд, пълен антипод на чрезмерно развеселения Морган, без да каже нито дума, превключи предния екран в режим на общ обзор.

И какво? Ами нищо. Боевете продължаваха. С най-различна степен на интензивност. Да се оцени ситуацията в подробности беше трудничко: кадрите се сменяха твърде бързо. А на пръв поглед на Язон му се стори, че и двете страни бяха изтощени до крайност.

И тук провуча сигнала за аварийно повикване. Мадам Цин.

Морган я идентифицира по цифровия код на групата и подаде команда на компютъра да даде изображение в едър план в центъра на екрана. Компютърът обаче върна някакъв непонятен отговор и капитанът изрева:

— Дайте изображение!

— Почакай, Хенри, стига си ревал! — прозвуча в кабината изпълненият с чувство на собствено достойнство глас на Мадам Цин. — Изгубихме в боевете всички камери. А вашите прехвалени хроникьори пък изгубиха нас. Няма да има никакво изображение. Скоро обаче ще се върна. Засега докладвам накратко. От четиридесет човека личен състав живи останаха само дванайсет. От тях трима са леко ранени. Десантният бот избухна. Ако Том не успее да оправи единствената ни ракета, дето ни остана, ще се наложи да изпращаш транспорт. Давам координатите.