Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 219

— Момчето е право. Бих искал да поговоря с теб веднага, Хенри.

Морган тихо се изправи, без да каже и дума, и с вперен като на сомнамбул поглед в една точка, той напусна кабината.

Цели три минути — страшно дълго време! — Язон и Мета, останали сами двамата, седяха, гледаха се и мълчаха. Да говорят за онова, което ги измъчваше в момента, разбира се, не беше възможно, а да дрънкат глупости само заради конспирацията нямаха нито сили, нито желание.

След секунди в кабината връхлетя Мадам Цин, изригвайки проклятия. В окървавен комбинезон, с дви пистолета в ръцете и още един на кръста, с дълбока драскотина през цялото лице, но въпреки всичко красива, стремителна, свирепа. Като дива котка.

— Къде е Морган? — Храбрата ранена флибустиерка накрая успя да скърпи някаква смислена фраза.

— При Мисон — каза Мета.

— Отивам при него. Или… не. — Тя изведнъж се олюля, но сграбчи касата на вратата и не успя да падне. — Добре, тогава при доктора първо. При Монтобан. Тръгвам.

— Да ти помогна ли? — запита Мета с леден и страшен, абсолютно чужд глас.

— Не, благодаря, ще се довлека и сама. — Мадам Цин вече се обърна. — Да! Дръж това, погледайте. Толкова успяхме да заснемем…

И тя им протегна един микродиск от някаква погубена камера и изчезна в коридора.

Явно й беше много лошо, защто не можеше да улавя тънките оттенъци интонация.

Язон внимателно постави диска върху масата, като бомба, и погледна Мета. Оставаше да забие това малко кръгче в дисковото устройство на бордовия компютър и тогава щяха да разберат които са загиналите от пирянците. Да го забие. Ето тази дума му дойде на ум. Да го забие като нож в сърцето. Мета мълчаливо кимна.

Язонведнага позна Клиф. Тримата други бяха съвсем деца, две момчета и едно момиче, всичките от тринайсет до шестнайсет години. Впрочем, по пирянските разбирания, това бяха почти ветерани. Мета понаваше по име цялата група, но Язон дори и не искаше да запомня имената им — главното беше, че Гриф го нямаше сред загиналите. А да нарекат тези отчаяни млади воини гоначи можеше само абсолютно неграмотната в пирянските дела Мадам Цин. Разбира се, Клиф и другарите му никого никъде не бяха подгонвали, те просто в най-добрите традиции на Света на смъртта разстрелваха в упор всички изпречили се на пътя им хищни твари. Да, при тази ситуация отделни ята животни бяха способни да се стрелнат и в обратната посока, но въобще когато двата отряда — пирянският и флибустиерският — се бяха сближили на изстрел разстояние, зверове между тях на практика не бяха останали. Никакви. Кръстосаният огън е страшно нещо. На горската полянка и растения почти не бяха останали.

Отначало сцената беше няма. Всяка група считаше, че е срещнала свои, и всички тихо недоумяваха. После в миг всички бяха проумели и флибустиерите веднага бяха залегнали. Пирянците не залегнаха. Това не беше в правилата им. Сила, скорост и натиск — ето ги всички местни тайни на боя.

Той можеше и трябваше да завърши с победа на пирянците. При ситуация четирима срещу тридесет победата за тях нямаше да представлява проблем, още повече на родната им планета. Но това щеше да е в ръкопашна схватка или при обикновена престрелка. А престрелката не се бе получила от обичайните.